Винаги, когато тръгвах към баба,имаше един човек.Всеки ден той стоеше на един тротоар и продаваше дървени лъжици, а неговият най-добър приятел беше едно куче. Нямаше ден, който този чудноват старец да не стои там,дори и да нямаше клиенти. Преди много години аз си купих от него една малка дървена лъжичка, която и до ден днешен, си имам. Кучето му винаги беше с него, то беше едно кафяво жълто и много сладко, когато работният ден на възрастният човек свърши, той отваряше багажника на колата си и кучето се качваше в него.

 Винаги се чудех, защо този човек, всеки ден ходеше на точно този тротоар и стоеше, нямаше много клиенти,но той продължаваше да стои там. Дядото беше добър човек, както и кучето му, мога да кажа, че те бяха истински приятели, много обичах да ги гледам, те бяха сладка картинка. Баба ми разказваше, че точно този дядо е продавал лимонада на времето, ако можех да се върна в миналото и да го видя с очите си, само да можех. Представям си го по-млад, но все така добър.

 Ако съм имал лоши дни и,съм минавал по този тротоар,когато видя този човек,усмихнат с неговото куче,денят ми се оправяше напълно.Възхищавам му се до ден днешен,не знам,как той беше толкова позитивен,просто не знам.Така и не разбрах името му, но ще го запомня с това,че не се предаваше,и че се усмихваше и в най-лошите дни.

 Един ден минавах по този тротоар,но не видях дядото и кучето,а само един некролог със залепени две цветя върху него и няколко дървени лъжици.Просълзих се,стана ми гадно,не можех да го повярвам,но знам,че в момента е на по-добро място.Вече не срещам дядото и кучето,какво ли беше станало с кучето,така и не разбрах,дали и то е отишло със стопанина си на по-доброто място или някой друг го е приютил,остава загадка.

 Това беше моето,кратко есе за ,,Стареца,кучето и дървените лъжици''!