Понякога душата ни се гърчи в неописуеми непоносими мъки и тегоби. Усещаме се изгубени сякаш за света.
Какво означава да се гърчиш от болка? Да страдаш за нещо или за някого, който вече го няма?
Днес е Коледа и хиляди хора празнуват на топло с обичните си хора. Домовете им са празнично украсени. Всички или поне повечето хора се веселят и са щастливи…
Помня как, когато бях малка, очаквах с нетърпение идването на коледните празници, тогава всички си отивахме на село и там… там беше истинско блаженство. "Този таван е пълен със спомени за мен, прекарвахме летата си на морето, а зимата – вкъщи… край огъня… скреж по прозореца… сняг… снежни топки и… правене на снежни човеци. Аз и мама направихме наистина голям снежен човек. Той ми подари този шал. Вижте… той беше истински снежен човек!" Раймонд Бригс (Снежният човек)
Сега ги няма онези неща, светът е различни, променящ се… няма я Коледа… нищо не е същото.
Човек страда, когато нещо си отиде, страда от промените. Понякога свикваме с нещо и, ког ...