Страх

      „Лесно е да простим на дете, че се страхува от тъмното. Истинската трагедия в живота е, когато мъжете се страхуват от светлината.”

                                                                                                   Платон

        Каква би трябвало да бъде основната цел на човека?

    Това е, преодолявайки оковите на материалния свят, опознавайки и изживявайки Живота, достигайки определен етап от житейския си път, когато това става осъзната потребност, да постигне вътрешно преосмисляне и духовно развитие, поправяйки недъзите на собственото си несъвършенство. Да даде своя принос към Света и Човечеството, според собствените си възможности.

        Как да го постигне?

    Като свали превръзката на невежеството и светлината на знанието му покаже правилния път. Вървейки по него, всичко от тук насетне да се превърне в едно пътуване към целта. Като отвори сърцето и съзнанието си за предизвикателството, наречено Живот.

       „В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът има в себе си наказание и който се страхува, не е стигнал до съвършенство в любовта.”

                                                                                              Апостол Йоан

        В живота хората се ръководят в действията си основно само от три неща – от Любов, от Егото си /наречено от Дейл Карнеги „чувство за собствена значимост”/ и от Страх. Всички останали чувства и причини са производни на тях. И въпреки, че най-силно от трите е Любовта, най-честата причина за поведението на човек е Страхът.

      Стигнах до идеята да пиша по тази тема, защото дълги години, че и до ден днешен се боря със собствените си страхове. Защото си давам сметка какво огромно влияние върху мислите и действията ми е оказал и оказва Страхът, било то осъзнат или не. Защото се питах и питам, защо по пътя ми в живота и опитите ми да израстна духовно, да правя нещата с любов и градивно, да търся красотата, мъдростта и философски да се отнасям към всичко, което не ми харесва, аз срещам трудности, препятствия и понякога дори губя посоката и усещането за смисъл?

   Един от отговорите вероятно се крие в това, че на всяка крачка ни дебне и обсебва капанът на Страха.

     „Защото страхът е бездушен и слеп, на малките души съветник свиреп. Той е дух що лази. В тъмното му царство подлостта братува с тъпото коварство.”

                                                                                                 Ив. Вазов

       За да осъзнаем колко голямо и деструктивно, а понякога, парадоксално, но логично според законите на дуализма, донякъде полезно, е влиянието на Страха върху човек, трябва да се запознаем с неговата същност, произход и проявление.

            „Няма нищо по-страшно от самия страх.”

                                                                                                Фр. Бейкън

   Всичко започва още от времето на Сътворението, когато Адам и Ева, първите човеци, все още не са познавали чувството на страх. Именно затова, може би, змията е успяла да подмами Първата жена да опита плода на познанието, защото тя не се е страхувала от последствията, тъй като не е знаела какво е страх. Някои автори смятат, че змията е първия „паднал ангел”, първият божи войн, който се е опълчил на любовта на Създателя към Човека, първото проявление на злото, което съществува заради вселенския закон за дуализъм във всичко. Оттогава насам Човек се превръща в „бойно поле” между силите на Злото и Доброто, на Мрака и Светлината, или по-точно неговия ум, съзнание и подсъзнание.

С откъсването на забранения плод, първите хора биват изгонени от Райската градина и за пръв път се сблъскват със страданието и несгодите – студ, глад, болка, тъмнина, лъжа и вследствие на това се появил и първият Страх. Човекът загубил завинаги невинността си.

        Но не съвсем.

                          „Страхът ражда покорство.”

                                                                              Руска пословица

      Децата се раждат невинни. Бебетата не изпитват страх. Какво се случва в един момент, обаче?

      Ще се опитам да дам отговор на този есенциален въпрос след малко, но преди това нека разгледаме видовете страх.

       Най-първичния и архетипен страх е Страхът от смъртта. Неизвестността, която се крие зад този естествен и сигурен житейски акт, както и в повечето случаи болката и страданието, които го съпътстват, кара хората да изпитват страх. Това е в основата на най-могъщия инструмент за управление и налагане на воля над масите от хора, откакто се е оформило първото човешко общество. Страхът от наказание в Отвъдното, под формата на адски мъки, при неспазване на наложените от религиозната институция правила и догми, и респективно, обещанието за Райска награда при тотално подчинение, е разпространено в много религии. Християнската църква, особено Католическата, достига дори до хоризонти на жестокостта, чрез Инквизицията, които трудно могат да се осмислят успоредно с представата за християнска добродетелност и милосърдие.

     Ако не се страхуваш да умреш, няма да се страхуваш и да живееш, нали?

     Съществуват религии, като нордическите и някои далекоизточни, индиански и други, като цяло езически, които представят Отвъдното като място, към което човек може да се стреми спокойно през земния си живот, но пак под условия, например извършването на героични подвизи. Т.е. съществува и се налага страхът, че ако не спазваш определените условия, ще загубиш наградата в Отвъдното.

          Страхът като цяло е или от загуба, респ. пропускане на нещо, което мислим, че ни е нужно и искаме, или от мисълта, че може да ни сполети болка и страдание, които дори да застрашат живота ни.

    Има, разбира се, много подвидове страх, които произтичат от тези две основни причини – страх от отхвърляне, страх от говорене пред хора, страх от новото, страх от самотата, страх от бедност, страх от болест, страх от старост, страх от природни бедствия, страх от инциденти, страх от самолети, страх от паяци, мишки, змии – може да се изброява почти безкрайно. Някои от тези страхове приемат патологичната форма на фобия или параноя и се нуждаят от лечение.

             „Който е изплашен, е победен наполовина.”

                                                                                                А. В.Суворов

      Истината е, че Страхът влияе и определя мислите, поведението и живота на близо 95% до 98% от хората. Това са всички онези, които живеят като в сън, като в гъста мъгла и като цяло са се оставили да се носят по течението на живота, без да могат да определят сами посоката на движението си. Страхът е блокирал способността им да мислят и те като в ступор биват блъскани, затлачвани и изхвърляни от обстоятелствата в живота си.

      Това е тъжната статистика.

                 „Първото задължение на човека е да преодолее страха. Докато му треперят коленете, действията му си остават робски.”

                                                                                                 Т. Карлайл

      Но винаги е имало, има и ще има един вид хора, които имат смелостта да се опълчват на студените, лепкави и мазни пръсти на Страха. Защото куражът не е отсъствие на страх, а неговото преодоляване. Това са онези три до пет процента от човечеството, които винаги ще носят факела на Прогреса и Светлината, на най-добрата човешка същност. Хората, които сами променят, създават и определят обстоятелствата в живота си. Хората, които не спират по пътя си, и нито се обезкуражават, нито се отказват.

        Вярвам, че мога, искам и се стремя към това, да бъда част от тези хора, пръснати по целия свят.

          Страхът, сам по себе си изглежда е нормално и естествено състояние и усещане. Ако го нямаше изобщо, нямаше да може да работи основния инстинкт при хората и животните – Инстинктът за самосъхранение и тогава би настъпил доста бързо краят на Живота като цяло. Защото Инстинктът за самосъхранение е причината за съществуването на Инстинкта за продължение на рода и опазването на собствената си физическа цялост и живот. В праисторически времена, че и до днес, предпазливостта е била стратегия за оцеляване. Страхът освобождава в тялото адреналин и хормони, които „вливат” сили на човек в кризисна ситуация и му помагат да я преодолее. Освен ако не изпадне в паника, която да блокира способността му да разсъждава и действа правилно.

                                  „От страх и умният изгубва ума си.”

                                                                                      Българска пословица

       Но да се върнем на въпроса какво се случва, че новопоявилите се малки човечета, докато са бебета не изпитват чувство на страх и са невинни, а в даден момент нещо започва да се случва и това се променя.

                  „Най-лошият вид робство е робуването на страха.”

                                                                                                         Б. Шоу

Хората се раждат със способността да се научат как да възприемат околния свят и родените преди тях ги учат да живеят по приетия от обществото начин. Заобикалящият свят има толкова много правила, че когато се ражда нов човек, родените вече хора привличат вниманието му и запознават ума му с тях. За целта „работят” родителите, роднините,  училищата, религията, телевизия, медии, всичко.

Използвайки вниманието си, порастващият човек  изучава цяла една реалност. Научава се е как да се държи в обществото - на какво да вярва и на какво - не, кое е приемливо и кое - неприемливо, кое е добро и кое - лошо, кое е красиво и кое е грозно, кое е правилно и кое - неправилно. Всичко вече го има - цялото това знание, всичките правила и представи за това как да се държи в заобикалящия го свят.

Човекът също се научава да привлича вниманието на другите хора и развива почти непреодолима потребност за внимание – ето това е „чувството за собствена значимост”, там избуява Егото.  Децата се съревновават за вниманието на родителите си, на учителите си и на своите приятели.  Нуждата от внимание става много силна и продължава в зрелостта.

    Ако откъсването на „забранения плод” донякъде е било въпрос на избор, то за следващите човеци и до ден днешен, се оказва, че огромна част от тяхната същност и разбирания не са резултат от техен избор. Поне първоначално.   

   Защото никой не избира сам религията си и моралните си ценности — те вече са били тук, преди да се роди. Никой не е имал възможността да избира в какво да вярва или на какво да не вярва. Никой не е избирал дори и най-маловажните от тези неща. Никой не е избрал  дори собственото си име.

Децата вярват на всичко, казано от възрастните. Те се съгласяват с тях и вярата им е толкова силна, че системата от вярвания контролира впоследствие целия им мироглед. Не те са си избрали тези вярвания, може дори да са се бунтували срещу тях, но не са били достатъчно силни, за да извоюват победа.

   Както в историята за малкото слонче, което било завързано с тънка верижка за дървено колче. И колкото и да се дърпало и опитвало да се освободи, все не успявало. А когато пораснало голям и могъщ слон, вече не се опитвал да се освободи, защото не вярвал, че ще успее.

       Този процес се нарича опитомяване на хората. Посредством него човеците се научават как да живеят според правилата. Научават се също така да съдят – да съдят себе си, да съдят другите, да съдят ближните си.

     А правилата, те откъде мислите произтичат?  

                               Точно така – от Страха.

               „Който живее в постоянен страх, не го считам за свободен.”

                                                                                                              Хораций

     Когато едно дете се роди, родителите му считат за свой дълг, освен да го отгледат, да му дадат и добро възпитание. Възпитание е меката и любезна дума за дресиране. Децата се дресират по същия начин, по който се дресира куче, котка или друго животно. За да се научи кучето на нещо, то бива наказвано и награждавано. Родителите дресират децата си, макар да ги обичат безкрайно, по същия начин, по който дресират всяко домашно животно – чрез система от наказания и награди. Казват на детето „добро момче“ или „добро момиче“, когато прави онова, което майката и бащата искат да направи. В противен случай е „лошо“.

Когато е престъпвало правилата, са го наказвали, когато ги е спазвало — е получавало награда. Скоро е започнало да се бои от наказанията, както и да се бои, да не би да не получи награда.

Заради страха от наказание и лишаването от награда започва да се преструва на такова, каквото не е, само и само за да угоди на околните, само за да бъде достатъчно добро за някой друг. Опитва се да се хареса на мама и на татко, на учителите в училище, на приятелите си и така започва да играе роля. Преструва се на такова, каквото не е, от страх да не бъде отхвърлено. Страхът да не бъде отхвърлено се превръща в страх от това, че не е достатъчно добро. Накрая се превръща в някой, който не е. Става копие на убежденията на мама, убежденията на татко, убежденията на обществото и религиозните вярвания, доколкото са останали такива. Но не и на своите вътрешни усещания.

       Ето защо е необходима голяма смелост на Човек, за да въстане срещу собствените си убеждения. Защото дори да знае, че не ги е избрал сам, истината е, че се е съгласил с всички тях. Съгласието е толкова силно, че дори да се убеди в тяхната погрешност, изпитва вина и срам всеки път, когато нарушава тези убеждения.

Вглеждайки се в човешкото общество и свят, виждаме едно много трудно за живеене място, защото го управлява Страхът. Из целия свят срещаме човешко страдание, гняв, отмъщение, наркомании, насилие по улиците, насилие в семейството  и огромна, повсеместна несправедливост. Макар тя да  съществува в различна степен в различните държави, Страхът я контролира, както контролира глобално света, в който живеем.

     Навсякъде по земята хората унищожават други хора, защото се боят едни от други.

          „Страхливият другар е по-опасен от враг, защото от врага се пазиш, а на                 другаря разчиташ.”

                                                                                               Л. Н. Толстой

     Ако направим кратка ретроспекция на близкото минало и настоящето, то нещата изглеждат така -  Хитлер преди осем десетилетия засява чрез речите си семената на Страха и те порастват силни и довеждат до масово унищожение. Доказателство, че семената на Страха и съмнението в умовете на хората могат да породят множество драматични и фатални събития.

     Последват години на „Студена война” и разделение на света, на хората се втълпява да се страхуват и да се мразят.

     Последните десетилетия са белязани от страх от тероризъм, заплахи от войни, природни бедствия и катаклизми, икономически и финансови кризи, страх и несигурност за утрешния ден. 

        И най-отвратителното е, че от Страха се правят огромни пари. Да вземем само бизнесът на застрахователните компании. Ами огромната фармацевтична индустрия – нови болести, нови вируси – повече лекарства, повече ваксини. Изглежда целта е съвременния човек да бъде „държан” колкото се може по-дълго жив, но болен. За да купува по-дълго време лекарства, за да плаща.

Стигаме и до оръжейната индустрия. Някой съмнява ли се, че тя е изцяло базирана на Страха?

Може да се сетите и сами за други примери.

Ако сравним живота на човешкото общество с описанието на Ада във всички световни религии, откриваме, че са абсолютно еднакви. Религиите рисуват Ада като място на наказание, място на страх, болка и страдание, място, където Огънят те изгаря. Огънят е породен от  произтичащите от Страха емоции. Винаги, когато изпитваме гняв, алчност, ревност, завист или омраза, ние усещаме изгарящия ни огън. Живеем в адски свят.

Ако приемем Ада за състояние на ума, тогава той е навсякъде около нас. Никой не може да изпрати някого в ада, защото той сам вече е в него. Да, другите хора могат да направят личния ад на човек още по-лош. Но само ако човекът го допусне.

          „От всички чувства страхът поразява душата най-силно.”

                                                                                                      Ксенофон

Тъй като не сме съвършени, ние понякога отхвърляме самите себе си. Равнището на самоотхвърляне зависи от това, колко добре са успели възрастните да разрушат нашата цялостност. Ние си мислим, че не сме достатъчно добри за себе си, защото не можем да си простим, че не сме онова, което желаем да бъдем, или по-скоро онова, което вярваме, че трябва да бъдем. Затова се чувстваме фалшиви и разочаровани. Опитваме се да се скрием и играем роля. В резултат носим социални маски, за да попречим на другите да го забележат. Ужасно се боим да не би някой да забележи, че не сме онова, на което се правим. Преценяваме и другите съгласно представата си за съвършенство и, съвсем естествено, те също не отговарят на очакванията ни.

Унижаваме се само за да угодим на околните. Дори си вредим физически, само и само да бъдем приети от другите.

Всеки човек си има свой собствен, индивидуален живот, който ежедневно се управлява от Страха. Разбира се, този страх се проявява по различни начини при всеки човек, но всички изпитваме гняв, ревност, омраза, завист, алчност и други негативни емоции. Животът ни може да се превърне в постоянен кошмар, в който страдаме и живеем в страх и опасения.

Но това не е задължително. Не е необходимо да живеем в кошмари. Можем да се насладим и на приятен живот. Всичко зависи от нас самите.

Как ли?

      Много от нашите вярвания ни карат да страдаме, да се проваляме в живота. Ако искаме животът ни да е изпълнен с радост и удовлетворение, трябва да намерим смелостта да сложим край на тези почиващи върху Страха вярвания и да поискаме обратно личната си сила, идваща от Любовта. Почиващите върху страх вярвания изискват изразходване на много енергия, докато почиващите върху Любовта ни помагат да съхраним енергията си и дори да я увеличим.

        Самоосъзнаването е онази сила, която може да ни извади от състоянието на будна кома и да ни подпомогне в борбата срещу Страха. Самоосъзнаването може да бъде онази сила, която да подкрепи и заздрави усещането ни за Свободна личност. Самоосъзнаването е началото на пътя към духовно израстване и свобода на духа.

          А за Свободния дух всичко е въпрос на избор.

          Свободният дух остава свободен, дори затворен в клетка.

   Човек не е създаден да живее сам. Енергията на човек се мултиплицира и увеличава, когато срещне други като себе си и се обедини с тях. Затова човек, тръгнал по пътя на духовно си израстване и освобождаване на духа си, трябва да търси себеподобни и когато ги намери, да слее енергията си с тях, да вървят напред заедно.

            За да бъде спокоен и сигурен, че не е сам в битката срещу Страха.

        София, 2015г.                                                        Светослав Пеев - Роли