Страхът - най-горещият въглен, изпепеляващ и погубващ човешката същност. Той
унищожава вярата. Вяра, която ни поддържа живи и разкрива пред нас нов порив за
живот. Страхът ни отвежда до невидимото тайнство на душата, където е най-силният
огън на истинските чувства. В труден момент, попаднали в дебрите на
неизвестното, обсебени от страха, ние често губим самообладание. Ужасяващ,
загадъчен и мрачен страх, породен от незнайното бъдеще. Може би чрез него човек
се подготвя за следващи по-трудни моменти, може би той ни дава защита и опора
занапред. Но истината е, че надеждата е тази, която открива пред нас нови
възможности, и заради нея ние продължаваме да живеем и да се борим. Именно тя –
надеждата – е онзи блестящ бисер в съкровището от чувства, изпълващи душата ни.
Животът е поредица от мигове – някои запомнени, а други – потънали в съзнанието
ни завинаги, но винаги носещи собствената си история. През целия си житейски път ...