СТРУВА ЛИ СИ ДА БЪДЕ ИЗЖИВЯН ЖИВОТЪТ ИЛИ НЕ

(Отговор на основния въпрос на философията според Алберт Камю)

„ЖИВОТЪТ САМО ПО СЕБЕ СИ НЕ ОЗНАЧАВА НИЩО! НЕГОВАТА СТОЙНОСТ ЗАВИСИ ОТ УПОТРЕБАТА МУ!"

„НЯКОИ ХОРА  СЪЩЕСТВУВАТ ДЪЛГИ ГОДИНИ, БЕЗ ДОРИ ДА СА ИЗЖИВЯЛИ  И ЕДНА ПЪЛНОЦЕННА МИНУТА ОТ ЖИВОТА СИ!"

            Основният въпрос на философията винаги е вълнувал и ще продължава да вълнува човечеството. Всеки индивид има собствено виждане за това кое е първичното - материята или съзнанието? Хората се опитват да отговорят на този въпрос по свой собствен начин и така се зараждат различните течения във философията.

            Екзистенциализмът е основен философски възглед през 20 в., при който водещо е чисто човешкото и индивидуално съществуване, неповторимостта на индивида, неговата съдба, уникалността на човешкото битие, свободата на духа и на действието, желанието за щастие. Негов виден представител е Алберт Камю. Според него, човек се ражда без съдба, незнаещ и неможещ нищо, и след като се сблъска с живота сам изгражда своето АЗ. Той отдава огромно значение на разума, благородството и човечността: „Разум, имащ нужда от въображението и илюзиите, които разрушава, истина, изграждана в непрестанна борба с лъжата. - А. Камю". Според Камю, животът е ценна даденост и човек, посягащ на собствения си живот със самоубийство „бяга от абсурда" на самият живот.

            Според мен, животът си струва да се изживее! Не е нужно да „бягаме от абсурда", защото така ще пропуснем и хубавото от живота!

            Не само, че си струва да се изживее, но мисля, че един живот не е достатъчен да се насладим на всичките му прелести, които предлага.

            Нима не си струва да усетим допира на майчината ръка, която милва нашите главици, докато сме малки, или на силната бащина ръка, която ни води напред по пътя на съзряването, или мекия глас на баба, който ни разказва за живота, или нежния допир на устни на любимия човек, който с тих глас ни казва, че ни обича...

            Да, заради всичко това си струва да се изживее животът! Иначе пропускаме възможността да бъдем щастливи. Всеки човек, в съзнателния си живот се стреми към щастие. Макар и то да е различно по значение за различните хора. За мен е все едно дали ще се зарадвам от това, че съм спечелил много пари, или от това, че съм видял детска усмивка след разплакани очи... И дребните неща в живота доставят радости! В тях се крие истината за самият живот. Важно е да можеш да уловиш и най-малкия зачатък на удоволствие, за да си сигурен, че живееш пълноценно. В противен случай, след време, ще ти се струва, че животът е минал покрай теб без да си го забелязал и изживял... А това ще бъде жалко.

          Животът не е само щастие и любов. Той е плетеница от добри и лоши моменти. Изкуство е да го живееш дори когато е непоносим и пълен с несгоди! Именно тогава разбираш, че си жив. След всяка победа над житейска трагедия, ти осъзнаваш, че си по-силен и по-добър от самият него. Така изграждаш характера и съдбата си. Само така осъзнаваш колко е хубав и ценен животът. От тук се придобива и гордостта от това, че можеш да се справиш с ударите на съдбата. Осъзнаваш, че дори и незабележим за околните, но справил се сам със собствените си проблеми, а дори и помогнал на приятел, ти носиш себелюбие и великодушие в душата си! Всеки е индивидуалност на земята - не само лъвовете са велики, мравките също имат достойнство!

          Някой ще каже, че не е достатъчно просто да се радваш на живота и, че никой не би те забелязал ако не си направил нещо голямо и значимо! Не съм съгласен с това, защото не само грандоманските неща се помнят - напротив, хората помнят и милата дума или подадената в нужда ръка. Не е важно, че не съм построил едно от Седемте Чудеса на Света, но е важно, че съм приятел на някой, който може да разчита на мен! Това е смисълът на живота - човечността, благородството, любовта.

         Мисля, че възгледите на Камю се доближават до моите, защото наистина човек се ражда, живее, умира сам, след него друг се ражда, сам се изгражда като личност, и е важно каква добрина е направил, как е изживял живота си и колко хора ще кажат добра дума след смъртта му!

        Не разбирам хората, които не искат да живеят! За мен смъртта или бездействието не е избор!  Животът е най-хубавото нещо и не бих пропуснал възможността да го изживея истински, та дори и само заради това, да усетя полъха на вятъра на новия ден в косите си...

PP: В есето съм използвала мъжки род, защото го писах за едно незрящо момче, което се справя идеално с учението и компютрите, но искаше помощ по философия.