СТУДЪТ НА СВОБОДАТА
Не е тайна, че великият ху­манистичен блян за изглаждане на противоречията между човеците в дух на справедливост все още не се е наложил победоносно в действителността. Дори и да приемем, че свободата е най-високото и свято достояние на света, в живота на отделния човек тя си остава една неосъществена докрай идея, продължаваща да въздейства по-скоро като елемент за нравствено издигане. Този консервиран идеал, предаван от поколенията, винаги съдържа в себе си нещо митологично, тъй като редовно отлага някъде във времето очовечаването на света и възтържествуването на ведрия и справедлив разум.
Може би сблъсъкът между те­оретичните конструкции и прагматично очертаното ежедневие се заражда в непреодолимо сложната и противо­речива природа на човека от една страна и неговите желания, идеи и мечти от друга.
Ако приемем, че свободата е сполучлив набор от закони, даващи правото на избор и изя­ва на всеки под слънцето, то веднага става ясно, че под съ­щото това слънце на едни ...