Човекът гледаше рекламите по Нова телевизия и сякаш скучаеше.
Над него една светулка трептеше тревожно около лампата в стаята.Нейните очи не привличаха цветовете на дъгата след дъжда... Тя светеше, когато навън всичко е обвито в пашкула на съня.
Тъмнината бе повторната нейна природа. Вторичният живот се съживяваше след първичното трептене на тази светеща точица.
Тревогата на светулката се предаде и на седящия човек. Той нервно се прозя, потърси кутията с цигари, но явно не я намери и промърмори нещо под носа си. Спеше му се, за секунди си помисли да си легне, но холът се изпълни с упорити въздишки.Имаше още време до полунощ.
Лампата продължаваше да свети.Като нея- светулката, с нежното име Светлана.
Този ден тя изпита угнетеност от обида, нанесена от добър приятел. Чудно как една раздяла с доверен другар, затваря очите за видимото!
Чудно как за часове се променя съдбовно посоката на живота!
Чудно ли?
Оказа се,че е попаднала в обикновена стая, между четири стени, с мебели, печка, маса, ...