А той стоеше там... стоеше и ме гледаше с тези красиви очи... можеш ли да си представиш, приятелю?... Tолкова дълбоки и красиви очи!... Oбземаше ме спокойствие и сигурност, някаква феерия на нечувствано, вероятно от никого преди, такова щастие..., но не! Не може да се опише с думи. Сега ще кажеш, приятелю: "Как може да чувстваш нещо толкова силно, та това са просто едни очи !?" и аз ще ти кажа, приятелю, тези очи са необикновени, като самия човек... те са специални, защото именно те ме плениха от първия момент, в който ги видях... можеш ли да си представиш как се намираш в гъста гора; навсякъде е мрачно, навсякъде е тъжно, едвам те погалва някой слънчев лъч и то рядко, а изведнъж, приятелю, изведнъж някаква светлинка се показва!!!... И ти започваш да я следваш, по пътя тя става все по-силна, и топлеща... тя те води към правилния път... и изведнъж!... Изведнъж излизаш от мрачната гора, озоваваш се в райска градина, където всичко е толкова светло, красиво, омагьосващо! А светлината... св ...