Вчера заредих бензин за долар и шейсет галона и за пореден път се зачудих как най-големият потребител на бензин успява да плаща най-ниската цена за гориво във целият свят. Ще кажете отстъпки за покупки на едро по примера на Уолмарт и аз ще се съглася с вас. Уолмарт е най-голямата магазинска верига, най-големият бизнес на света в момента. Сам Уолтън е измислил и развил диктатурата на магазинера. Голям световен магазин способен да създава финансови гиганти и да унижтожава икономически царства с един подпис на договор за доставки. Това е създанието на Сам Уолтон. Казват, че в щаб квартирата на тази мултинационална корпорация в Бентонвил – Арканзас има цяла сграда от офиси, пред които се редят на опашка производители. Това са производители от цял свят. Те произвеждат всичко – от аспирин до ядрени реактори. Производителите влизат в офиса  където служител на Уолмарт просто им назовава цена. Няма обсъждане. Единственият възможен отговор е – „Да, можем да ви го доставим на тази цена“. След това следва стандартното – „Благодаря ви, че правите бизнес с нас. Ще ви се обадим с нашето решение.“ Няма свободен пазар. Има диктат на мегамагазина.

За да стане този номер, са необходими две неща – монопол въху крайният потребител и жестока конкуренцият между производителите и доставчиците. В света патрол има главно на две места. Русия и Арабският полуостров. Петролът в Северна Америка е изцеден до такава степен, че днес за да изпомпаш един литър петрол трябва да вложиш равностойността на един литър петрол. Всичко зависи от спецификата на добива на черното злато. При откриване на ново находище петролът изригва, като гейзер под налягане. Няма нужда от никакви инвестиции по-нататък. Просто пълни и продавай. Колкото повече го помпаш, толкова по-големи инвестиции изисква. Трябва да ползваш по-силни помпи, да пълниш с вода празнините в земната кора и какво ли още не. Та реално петрол, добива на който не изсиква големи капиталовложения има главно в Русия – Сибир и Арабският полуостров.

Не е чудно, че и в Русия и на Арабският полуостров се развиват икономики построени на добив на природни ресурси. Това е в основата. Нататък нещата се променят. Русия развива също така и военната си промишленост, докато арабите предпочитат да купуват оръжие с петрол.

От тук нататък картината се изрисува ясно. За да може да налага условия за цената на петролните доставки най-големиат потребител има нужда от конкуренция. Никакви там обединения, съглашения, организации и тем подобни. За конкуренцията е необходимо разделяне, конфликт, война. Колкото по-нататък вървят нещата толкова по-силни средства са необходими за да се въздържат страните доставчици от обединение в интерес на собствените си икономики. Формулата е – война на арабският полуостров е равно на евтин бензин на десета улица в Индианаполис.

Воюващите групировки ще продадат петрола на всяка диктувана им цена само и само да си осигурят по-добро оръжие във войната срещу собствените си братя.

Това е. Всичко останало за залъгалки за малки деца и промити мозъци. Истината е, че за да спре войната на Арабският полуостров аз трябва да наливам бензин за четири долара на галон и да поема всички свързани с това ограничения на стандарта ми на живот. И това приятели не е най-страшното. Защото аз съм добро момче и с удоволствие ще се съглася на по-нисък стандарт с оглед по света да не се убиват братя.

Страшното е, че деведесет и шест процента от жителите на Съединените щати не могат да си позволят едно такова увеличение. То ще е равносилно за тях на банкрут, мизерия  и глад. Противно на разпространеното мнение средният американец не е презадоволен и не е прахосник. Медицинските сестри, които работят с мен чакат заплатата си за да могат да заредят гориво в колите си за да дойдат на работа. Пациентите ми често нямат пари да купят храна на престарелите си родители. Тук в офиса сме събирали пари и сме купували храна за някои от пациентите ни.

Истината е, че американците са горди със страната си и никога няма да се оплакват от нея, но за много от тях Америка не е майка а мащеха. Истината е, че втората поправка към конституцията е единственото нещо, което не позволява на политическата класа да мачка обикновенният американец, както го правят с обикновенният българин в България. Втората поправка, която позволява да притежаваш и носиш оръжие. Изгладнели и доведени до отчаяние въоръжени хора могат да сринат цялата политико-икономическа структура на Америка. Това корпоративния бизнес не може да си го позволи все още.

Да Русия е диктатура. Тя е въоръжена до зъби, готова да се бие страна. Тя е готова да защитава своите интереси, които са мир на арабският полуостров, скъп петрол и газ. Това е добро за руснаците. Това, че то ще доведе до катастрофа в Америка не ги интересува, както американската политическа класа не се интересува от отрязаните глави и изгорените живи хора. Както не се интересува от атентатите в Париж и Русия в последно време.

Игра. Всичко за тях е политическа игра и хората са обикновенни пионки. А играчите са еднакви. Едните говорят на английски, а другите на руски, но мислят еднакво и най-важното еднакво баздушно предвижват пионките в играта. Три отрязани глави се заменят срещу двама убити войници и един свален самолет. Играта продължава.

Какво мога да направя аз. Аз зареждам на бензиностанцията на десета и съм доброто момче, което иска всички да живеят в мир. Колко наивно и колко безмислено. Всяка капка в резервуара на колата ми е кръв. Автомобила ми е вампир. Той се храни с човеци. Аз се храня с човеци. Те са основата на моят стандарт. Какво да направя?

          Какво да направя?!?