Свобода – хубава дума, пълна с мисъл за миналото. За онези времена на войни и робство, за хилядите знайни и незнайни герои, проляли кръвта си за нашата и чужда победа. Един от тях беше и баща ми. Разказваше ни за избухналата мина, за убития под него кон, за раняването в крака. Там, някъде в Унгария! Лежи в кървища, сам, на чужда земя. Никой от семейството му не знае жив ли е, мъртъв ли е, месеци наред. Борец на 20 години, без любима, без деца, на среща със смъртта. Една сълза се търкулна
по бузата ми, в негова памет. Колко не се завърнаха по родните домове, колко майки сложиха черни забрадки, колко деца останаха сираци? Свободата има цена-огромната болка в очите им, безсънните нощи, наостреният слух-да чуе познатите стъпки.
Те я знаят, а ние-не! Днес небето ни е мирно, синьо и спокойно. Сънищата ни са розови. При нас е свободия. Всеки я тълкува по
своему, както намери за добре.
Свободни ли са учителите да възпитават? Не, ще загубят работата си за един шамар, за дръпнато ухо. Боже, опаз ...