Ако свободата е благо, то ние или сме лишени от него или не го притежаваме напълно. Ако свободата е ценност, то всеки, който я притежава би я съхранявал и би бил горд с притежанието си. Тогава свободата става привилегия, а не право.

 Колко е примамливо на пръв поглед да можеш да правиш всичко,каквото искаш, да  избираш всеки път нещата по желание, а не по важност, да не зависиш от другите...Кой не би искал да е господар на самия себе си?Всеки иска да има повече права, но забравя, че с увеличаването им се увеличават и задълженията му.  В действителност обаче пълна свобода няма. Страх ме е да си помисля какво щеше да стане, ако всеки можеше да действа самоволно и без да се съобразява с околните. Светът щеше да е една безразборна и хаотична сбирщина от безполезни същества, интересуващи се единствено от собственото си благо, но свободни! Такава неограничена и егоистична злоупотреба с правата, които имаме, не наричам свобода, а свободия, защото свободата не е равна на щастие, а ограничението от правила не е равносилно на нещастие. Нуждата от ред налага наличието на правила.И тези правила контролират и регулират действията на човек, в зависимост от това къде се намира. Ако сме в училище, сме длъжни да спазваме училищния правилник, ако  шофираме,се съобразяваме с правилата за движение по пътищата..Все пак обществените правила не целят да ощетят някого, а да регулират така свободата, че да има за всички.Т.е . един човек с действията си, печелейки лична свобода да не отнема от личната свобода на друг човек. Това е затворът на свободните. Решетките му са именно правилата, които ограничават човека с непрестанните си изисквания за поведение, а надзирателя е самото общество, което потъпква и отрича всеки, дръзнал да се опита да напусне килията. Подвластен на страховете си, човек остава завинаги там...Затворниците могат да са физически оковани, но вътрешно да се чувстват свободни- в мислите и в мечтите си, защото те са безгранични и носят радост и надежда със себе си. И обратното- един физически свободен човек може да е зависим от наркотици, алкохол, цигари.Освен на материални неща, ставаме подвластни дори на гордостта си, позволявайки тя да ни завладее и да заживеем в нейния измислен свят,считайки, че сме повече от другите и че заслужаваме повече от тях.

 Свободни сме да избираме хората в най-близкото ни обкръжение. Имаме право да преценим кои хора можем да допуснем близо до себе си, да им се доверим.Приятелите са важна част от живота на всеки човек, за това свободата да ги подбираме е ценност.И както един футболен треньор учи играчите си да са добри футболисти, за да печелят, така и обществото се нуждае от хора, които добре си вършат работата, за да се развива и усъвършенства.Няма друг начин за победа,освен спазването на правилата на обществения отбор.Да се научиш да живееш правилно изисква много усилия и старание, за това не всеки може да бъде добър спортист в отбора, наречен живот.