Когато потънеш в тъмнината на очите ми, усещаш ли студенината на мрака в мен или просто чувстваш топлината на страстта, която изпитвам към теб?! Когато сърцето ти не спира бързо да тупти, заради мен ще се доближиш ли, за да спреш дъха ми и да преобърнеш света ми?! Ще се жертваш ли, ако не можеш да се наречеш жертва в свят на жертвени агнета, когато трябва да се пожертваш за мен?! Прошка ще ми дадеш ли, ако те обичам малко повече от себе си и те оставя да потънеш в морето на моята любов?! Някъде в безкрая ще ме наречеш ли ти Любов?! Ще възродиш ли някога зелената земя под нозете ми, превърнала се в рохкав спомен от преди?! И в прахта ще сътвориш наново ти света, за да мога да обичам по-силно теб, от всякога.             Очи затварях в мрака си, да бъда аз сама, но страхувам се от мрака и от неговата тишина. Страх от тъмното, защото крие зло. Страх, че то отново в мен ще се роди и теб на себе си ще подчини. Не позволявай на тъмнината ми да те обсеби, дори когато и във тебе мрака иска да цари. Бъди светлината, която раздира тъмнината. Иска ми се да повярвам, че в мрака именно се ражда светлина и съществува с нея днес света. И в тишината ражда се звука. Вече вярвам в нашата светлина и в музиката на двете туптящи в ритъм сърца. Вярвам, защото неизбежното се случи и някаква тръпка сърцето ми улучи.

            Обърни се към мен, когато най-малко очаквам и ме целуни. Изненадай ме с нещо, което на теб ти харесва. Накарай ме да загубя дъха си и просто ме обичай. Усети моят нежен полъх около себе си и потъни в нежното дихание, излизащо от устните ми. Бъди с мен и нежност и страст. Бъди и ангелска смиреност и демонски глас, убивай и раждай чувствата в нас. Ти си вселената ми от любов и страст, която някога разруших с друг, сега нова с тебе градя.

            От това, което познавам и знам, никога не съм изпъквала пред другите, защото не изпитвах страст към победата. Не исках после да бягам от славата на покровител или слуга. Беше ми приятно да живея на тъмно, стаила дъх в сянката на всички останали. Никога не съм се борила за нещо, така както бих се борила за теб. Никога не съм искала победа, така както с теб готова съм да победя света.

            Някога бях просто за да ме има и ме имаше, защото за някого бях. Изпитвах безумен страх и свян, без чувство за вина рана знаех как да сътворя. И ранявах, за да се защитавам и нападах, без да се отбранявам. Себе си ранявах най-жестоко на света, себе си бичувах с камшиците на мрачна тишина. Убивах отнетите от мен парчета любов и не желаех нищо, освен мъка. Сега склонна съм на теб да се предам, защото ти ще бъдеш моя щит. Ще бъдеш винаги там, когато най-малко очаквам и ще си моята светлина.

            Обгърни ме с ръце и ме докосни, както докосваш утринната роса с очи. Разходи се с устни по плътта ми и усети утринния полъх на кожата ми. Обичай ме, както ме обичаше вчера, без думи, без глас, без дъх пълна със страст. Обичай ме така, както никога никой не си обичала на света.

            Обичай ме...