2 мин за четене
... а тя стоеше в ъгъла, вдигнала свита в юмрук ръка към устните си. Гледаше го, поглъщаше с поглед очите му, докато нейните се наливаха със сълзи... Защо!? Стоеше толкова близо до него, скрита в тъмнината там, където две стени се срещат и искат, или не са обречени да са заедно завинаги... и сякаш се влюбват тези две, иначе студени, бели стени. Защо иначе да е толкова топло там !?... или защото беше плътно загърната със старо палто, носещо миризмата на лавандула. Пепеляво русите ú коси бяха затиснати под палтото, а двете стъклени сини топчета служещи ú за очи гледаха в него. Той стоеше на перваза на прозореца с догаряща цигара в отпуснатата си ръка, загледан в далечината. Приличаше ú на малко дете, в чиято ръка случайно е попаднала цигара. Ако можеше да протегне хладните си пръсти и да докосне мислите му, какво ли щеше да види ? Дали щеше да види как той мисли за нея ?
Мислеше, ала не поглеждаше към ъгъла от страх. Знаеше, че тя обича да седи там и се страхуваше да я види. Какво ли щеш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse