След определен период от време, идва този
момент, в който разбираш, че си прекалено
слаб и че в този момент нямаш сила да приемаш
истината такава, каквато е. Особено, ако си сам.
Изживял си отминалите дни. Смял си се. Плакал си.
Бил си щастлив. Усетил си тъгa и накрая оставаш
сам със себе си, разбирайки, че няма кой друг да
те разбере по-добре от теб самия. Длъжен си да изтърпяваш
претенции, капризи на хората, които обичаш, за да
бъдеш до тях, за да ти позволят да ги обичаш. Да
им показваш чувствата си.
Имам чувството, че понякога живея заради другите, ...