"Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен
Аз съм човекът, който носи болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме
Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът - от твоето поколение
Аз съм човекът, чието име не знаеш
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек - като теб.
Не бъди безразличен, бъди различен!"
Лора Граймс – 14-годишно момиче от Бристъл, Великобритания се самоубива, след като е системно малтретирано от свои връстници. В предсмъртното си писмо оставя стихотворение, което моли да бъде прочетено на погребението й.
Тормозът в училище е един от най- големите проблеми в света. Статистиката сочи, че над 3.2 милиона деца са подлагани на тормоз в училище ежегодно, 160 000 деца пропускат училище всеки ден, заради това че са жертви на насилие в училище.
Случаите на тормоз често са не просто игнорирани, а остават незабелязани. И учениците, и учителите са склонни да толерират и омаловажават някои „по-леки“ форми на насилие, особено вербалните прояви на агресия.
Тормозът влияе изключително много психически на жертвата, но също така и на успеха му. Често децата, които са подложени на насилие, започват да избягват ходенето на училище, ученето на уроците си, започват да изолират светът около себе си, в опит да се справят психически с проблема си. Въпросът е от къде и от кого може един ученик да потърси адекватна помощ ? За съжаление отговорът на този въпрос не е хубав. Много от учениците търсят помощ от учители, директори, училищни психолози. Нито едни от изброените нямат опит в тези ситуации. В повечето случаи след намеса на учителите, нещата се влошават, понеже образователната система няма правилен подход към насилието в училище. Всяка година процентите на насилие се увеличават, от министерствата дават обещания, показват плановете си, и всяка година нищо не се подобрява.
Един от въпросите е от къде идва това насилие ?
За мен отговорите на този въпрос са много. Най-често от дома. Деца, които израстват в семейства с лоши отношения, деца които са тормозени у дома, си изкарват всичко в училище, започват да насилват съучениците си.
Според много психолози другата голяма причина за насилие са компютрите. Достъпът, с които децата разполагат в интернет пространоството, видео игрите с насилие в тях и т.н.
Друга голяма причина е " изпъкването ". За съжаление в днешно време, за да си изградиш име в училище, трябва да си лош, трябва да всяваш респект чрез насилие.
Какво е решението на проблема ?
Най-важното нещо, което трябва да се случи е, министерствата да обърнат огромно внимание на проблема, да се наемат специалисти по училищата, да се направят обучения на учителите, да се обръща специално внимание както на тормозените, така и на тормозещите. Да се правят множество програми, презентации, уроци на учениците за насилието в училище и последиците, да се правят анонимни анкети, с които да се разберат отношенията между учениците. Родителите трябва да се интерсуват повече от децата си, от това как им е минал денят, как се чувстват и да помагат с проблемите им.
© Иван Драганов Todos los derechos reservados