Исках толкова неща да ти кажа...
Сега къде се скриха?!...
Мълча...
Защо думите онемяха?
Уморена съм...
Уморена от себе си в мисли за теб...
Уморена да се обвинявам, че те искам, а те нямам...
Изгубих те...
Изгубих себе си в зазидани мечти…
Нашите мечти,
които заедно зазидахме
под звездите на лунното небе
с тихия тайнствен изглед към парка.
Нашите мечти…
като малки уплашени деца
пулсират със страха, че са предадени…
Сега?
И защо е това?
На кого му е нужно?
Да воюваме с гордостта и ината си…
Да раняваме душите си…
неспирно търсещи и гонещи… бягащи с вятъра…
ЗАЩО?
Това ли е цената да познавам любовта?!…
© Наташа Todos los derechos reservados
Да ти се връща ... от сърце!
А то - щастието - винаги е някъде около нас ...
Само трябва да отворим очи за него!