Троянски кон
Троянски кон
Всичко започва като безобиден флирт. В началото е много интересно. Чакаш с нетърпение съобщение, снимка, жълта усмивка. Разговорите са опознавателни, предимно по общи теми с едва доловим сексуален привкус. После изведнъж се появяват „Липсваш ми“, „Къде си“, „Искам те“. И… Вече си заразен!
Вирусът е със скрити симптоми, които се проявяват предимно вечер, след достатъчно дълго време, прекарано в нета и с телефона в ръка. Заразата “Любов“ прониква през мрежата като невидим прах и се настанява трайно в белите ти дробове. Започваш да изпитваш силна необходимост да го вдишваш вече не само вечер, но и по всяко време на денонощието.
Чакаш! Чакането е изнервящо, но носещо жесток адреналин. Изпитваш извратена възбуда от звука за получено съобщение. Ръцете ти треперят, а сърцето се опитва да влезе в нормалния си ритъм.Изведнъж разбираш, че си влюбен, но не разбираш ясно какво е предизвикало влюбването.
Мислиш! Мисленето предизвиква смесени чувства и философски въпроси за смисъла на живота и твоето участие в него. Филмираш се и започваш логично да оправдаваш действията си, че ти си си най-важен, че един път се живее, че винаги има време да поемеш волана със собствените си ръце…
Страдаш! След като заразата “Любов“ е изиграла ролята си, чрез физическо удовлетворение, организмът постепенно се преборва с вируса и осъзнаването колко си самотен ти носи физическа болка.
Нещо ти липсва! Любов?!
Влизаш в нета. Търсиш. Пак намираш.
Мразиш! Себе си…
© Манипулирам Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Димитър, напълно си прав.По себе си знам, че когато съм влюбена харесвам у човека всичко, дори и това, което по принцип много ме дразни.Например шумното прозяване, влачене на краката, обути в чехли и т.н. Когато обичаш изобщо не забелязваш всички тези неща
)) -
Всъщност не е точно любов, а представата за нея и накрая тя се оказва илюзия, докато при обичта обичаш въпреки всичко, въпреки недостатъците, слабостите, приемаш другия такъв, какъвто е...
-
Ирен, благодаря ти за стойностния коментар. Аз не деля любовта на виртуална и реална, само разглеждам този нов вид феномен на взаимоотношения между хората. Експериментът показва, че се образува дори зависимост към тези дистанционни взаимоотношения, любов, сексМоже би това е начина да заличим СПИН от планетата . В един друг форум по темата се откроиха ясно "ЗА" и "ПРОТИВ". И двете страни имат своите железни доводи, но истината за мен е една - заслужава си преживяването, защото е различно и дано да се окаже любов!
-
Нещо ти липсва! Любов?! Именно!!! Нещо ти липсва.- това е! Нещо което някой ти дава или... или си въобразяваш, че е така! Почти във всеки израз, жест, емотиконче може да намери това което иска и търси. Прочитът, който правим преминава през нашата душевност – „аз бих направила това , ако...” Да, но аз, а не той, тя и другите... Ама то в коментарите си има доказателство за това , нали? Дани се извинява за коментара пък ... хей някой да го е прочел като „обвинителен акт”?
Влюбването си е някаква вид болест, почти обсебване, ама да ви кажа единствената болест от която ми се боледува. Жив се усеща човек! Не знам защо я делите на виртуална и някаква си друга. Все си е Любов. И все ни е хубаво, когато някой погали Душата ни... Все ни липсва ако погалването спре... Или ако разберем, че не ни галят само нас. Но това само в Нета ли се случва?
Хайде честита ви пролет! И споделена да е Любовта ви – виртуална, релна... каквато си я пожелаете! -
Както хазартната зависимост вече официално е квалифицирана като заболяване, май и нетната се е запътила натам. От опит знам,... но аз играя шааах!
Да оставим шегата, но напълно споделям казаното от теб!
Поздрав, М.! -
Дани Коментарът си е ОК, не съм доловила никакво лошо чувство. Разбрах те напълно и споделям написанато от теб .
Благодаря и на вас Сън, Ина, Миночка. За съжаление е много истинско и същите мисли и усещания имат и мъжете, само че пречупени през секса, защото те всичко материализират, дори и чувствата си. Това е страхотно -
Извинявам се за крайния си коментар. Той е по-скоро насочен към мен и не е писан с лошо чувство. Така сама си дърпм ушите. Есето ти само го провокира!
Честита първа пролет! Нека любовта е сбъдната и споделена за всички ни! -
Правдоподобно,дълбоко,за съжаление така е!Поздрав!
-
"....осъзнаваш колко си самотен..."
Толкова истинско, поздравления ! -
Хубаво си описала "този вирус", М!
И съм съгласна, че причината е липсата на любов - както получаване, така и даване.
Поздрав, мила! -
Даааа...така започва тази болест. Но понеже всичко е в главата ти, е измамно приказно. От виртуално влюбване, преминаващо през оглупяване до цинична реалност! А там е идеално, особено ако дори не знаеш как изглежда. Колкото по-малко инфо имаш, повече хлътваш. Ама дали си пише с още 5 като теб едновременно(повярвай така е), дали е женен или му миришат краката, докато го държиш на клик разстояние, няма да разбереш. Ха, отлагаш студения душ!
Ти си просто искра, която пали. Ценна си единствено за себе си! Циничен мазохизъм! Нека ме боли! Ако това ти носи повече сълзи, отколкото усмивка...аут, да влезе следващата жертва -
Анабел, благодаря за хубавите думи и разбирането на посланието...Много те прегръщам.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
