Всеки човек мечтае. Всеки има мечта и я следва непрестанно - неговата пътеводна светлина. Той я търси навсякъде и във всичко. Но тя може да е точно пред него, без да я вижда или може да е дълбоко скрита и да я види само с един-единствен поглед...
Малцина, обаче, през живота си я намират, а още по-малко от тях успяват да повярват в нея. Аз съвсем несъзнателно и без да искам я намерих. Не знам как, но я намерих. Усещането е като никое друго - то те кара да се чувстваш някак особено, някак не от общоприетия свят, някак извън сетивата, някак в друго измерение... Кара те да летиш и да вярваш, че можеш да стигнеш дори звездите. Това е, както хората казват, „да намериш смисъла на живота", който и без това повечето смятат за напълно безсмислен. Може би защото не са Я открили. Или търсят смисъл в нещо друго. Или не...
Не можете (моля се дано не всички) да разберете наистина какво е. Това е просто опиянение. Не те интересува нищо друго, освен Тя.
Бих изживял още хиляди, дори милиони живота като този - кратки, но със сбъднати мечти. Това е наистина стойностно. Горд съм, щастлив съм, но най-вече съм жив, защото аз Я намерих.
© Валентин Илиев Todos los derechos reservados