Тя го обичаше безумно... Обичаше го до лудост и все още го обича. Трепва като лист, когато някой спомене любимото й име. Но когато той е далеч от нея, тя не може да спре сълзите си. Когато са заедно, сякаш времето спира.
Един ден той й се обади да се разходят по плажа. Тя, разбира се, бе съгласна. Облече се с най–хубавите си дрехи и тръгна към мястото на срещата им. Той бе там, но не я гледаше с любимия й поглед, а по скоро - като приятелка. Заболя я, но си замълча. Вътрешно се разкъсваше, но го криеше умело и упорито. Обожаваше го, не можеше без него, а той бе безразличен. Момичето всеки ден плачеше и винаги бе тъжно. Сълзите по лицето й се стичаха като летен дъжд. Тя не можеше да ги спре, а и не искаше. Защо да спира да плаче, като така й олекваше. Сълзите й можеха да създадат язовир. Но никой не я беше виждал да плаче. Тя го правеше скришно от всички. А така искаше отново да се радва на живота като преди. Искаше й се да го забрави и да продължи напред с други. Да опита отново да се ...