Тя ли? Не ме разсмивай... Откакто съм с теб, винаги съм те делила с някоя уж по-добра...! Отначало ми пукаше, имаше много сълзи по бледото ми лице, изпито от болка. Бях потънала в дълбока бездна, от която само ти можеше да ме измъкнеш.

С ръцете си, с дъха си и всичко останало, което обичах в теб. Но ти така и не се осъзна... скъпи!

Винаги си бил с мен, но не съвсем! Целуваше ме, докосваше ме, желаеше ме, но дори веднъж не си го призна... Уморих се да се боря с теб, знаеш ли? И не беше най-велик, но аз те правех такъв! Отмъщаваше си на мен за всички жени, но не успя да ме принудиш да ти дам всичко мое!

Искаше само малка част от мен, а аз исках да ме имаш цялата. Ти рано или късно ще се огледаш и ще разбереш какво си изгубил, скъпи! Няма дори с какво да се сравня с нея... не знам. Не виждам и с какво прилича на мен, но ти най-добре си знаеш. Просто след време се осъзнай! На мен пука ли ми? Не...

Бъдете си щастливи, но когато се видим и ти си с нея, аз отново ще заслепявам завистта ù с моя блясък.