Телефонът й иззвъня... някак неочаквано. Но тя не се стресна, дори не се зачуди кой може да е. Отговорът беше ясен и досаден. Пак е този, новият, чието име знаеше, но нямаше навика да назовава. Позна го по дрезгавия и развълнуван глас на малко момче, което за първи път говори по такива напреднали технологии като телефона например. Гласът й прозвуча монотонно и меланхолично дори. Той я попита какво й е, а тя отклони въпроса. Другият не беше я питал никога как е, освен ако не беше решил непринудено да започне разговор за това какво се очаква тя да направи за него." Исках просто да те чуя" - все тъй развълнувано каза той. Тя отвърна, че е трогната. Всъщност не я интересуваше, тъй като в този момент не искаше да чува и вижда никой. "Не спирам да мисля за теб". Тя замълча гузно - тя пък не спираше да мисли за Другия. "Щом затворя очи, виждам само твоя поглед. Само топлите ти очи ме карат да се радвам на живота. "В живота й нямаше радост. А неговите очи... дори не знаеше какъв цвят са. На Др ...