Огромна и жизненоважна е ролята на училището. Едва ли в живота има нещо друго, което би могло да го замести. Духовно средище, където за пръв път младият дух се среща с познанието за самия себе си, за другите, за света около него. Една своеобразна работилница за хора и в зависимост от това, кой, какво е успял да вземе за себе си от него, именно това ще го определи като какъв човек ще израсне, какво ще съумее да съгради в живота си. Училището е призвано не просто да ни научи на определен обем знания. То трябва да научи, как да се учим през целия си живот. И тук възниква въпросът, с какви методи трябва да разполага съвременното училище. Какви качества трябва да роди в учениците си чрез които те да отговорят адекватно на предизвикателствата на постоянно променящия се свят. И в свят, в който събитията се случват толкова бързо и динамично, губим понякога човешката си връзка с другите около нас. Нужно е наред с всички знания, едно училище на бъдещето да развива емоционалната интелигентност в децата си, да създава ситуации, в които емпатията и междуличностната връзка да бъде поощрявана, която от своя страна ще бъде основа за правилна преценка, за комплексно решаване на общите проблеми. Важни, но не достатъчно са само теоретичните знания, а това как младият човек да умее да ги приложи на практика, да се справя в живота, да намират решения на проблемите си. И един ден да бъде активен гражданин. Сега повече от всякога е нужно да се премине отвъд предметите и дори отвъд темите, към уменията, които са нужни на всички хора през целия им живот.
"Образованието трябва да дава компас на децата как да се развиват в живота и на работното място. Училището трябва да създава бъдещето, а не да учи фанатично за миналото. Изкуствата, музиката, театърът, реалната наука, екскурзиите, опитът от реалния живот - са тези, които могат да направят училището устойчиво в бъдеще... Училище на бъдещето, в което  естествено бъдещето принадлежи на това да учим едновременно с главите, сърцата и ръцете си.