Управленския механизъм

Преди няколко години една моя съученичка в час по литература беше написала, че за нея държавата представлява „часовников механизъм", на който много от частите му не работят. Този часовинк все изоставал, а от време на време дори спирал и трябвало някой да го „удари", за да задейства механизма му.

       Днес от растоянието на няколко години виждам, че промените в „частите на чесовниковия механизъм" са оказали положително влияние и ако тогава датника беше най-големият му дефект, който сочеше  1941г., то сега годината е отново
емблематична - 2007г.
        Като всеки млад човек, моите очаквания от министъра на ***** са на първо място да продължи политиката си на въвеждане на повече млади хора в сферата на държавната администрация. През последните години стартираха много програми за привличане на завършили млади хора, които от своя страна показват
че са по-креативни, амбициозни, работливи и.т.н. Това беше един ясен сигнал към обществото за желанието на правителството да дава шанс на младите. Какво по-голямо очакване бих могъл да имам от това да се показва готовност да се инвестира в тези, които мислят да ходят на какви ли не селскостопански работи в чужбина.

Сякаш ние младите сме малките стрелки на този  „държавен часовник", а както знаем въртенето и работота на днешните „големи стрелки", рано или късно ще задвижи и нас, „Малките стрелки". Процесът е необратим, ако тези големите извършват очакваната си работа, то те неминуемо ще провокират „малките стрелки" да се въртят в същия часовник, а не да отидат за части на някой друг.

Тенденцията на нашите си „стрелки и чаркове" от родния апарат е да станат конкурентни на швейцарските си връстници, нищо че те нямат много резервни части. Именно затова българските майстори (управленци) лицензират производството си на „часовников механизъм" и обучават своите наследници, за да може те след време да направят дъщерно Швейцарското производство. Но хубавото във нашия „майстор" е, че той вече въвежда да дава възнаграждение на тези от учениците му, които са по-работливи, усвояват занаята и най-вече го развиват. Това неминуемо се отразява на желанието на „младите майстори" да усъвършенстват този механизъм и да го поддържат на необходимото ниво.

Но ето, че нашият „майстор" не приключва само със това да поощрява по-усърдните, но и той се насочва към тези, които още не са решили към кой занаят да се насочат. Поради това „нашият майстор" организира ежегодни дни на „Майсторството и занаята", на които кани най-различен майсторлък само и само „младите майстори" да изберат най-изгодния за тях вариант. Е, на това му се вика майсторлък!

След цялата тази инициатива на нашия си майстор „Съюза на младите майстори" очаква ежегодните конкурси и обучения да продължат, стимулирайки младия работнически ентусиазъм.