Човек има нужда да вярва. Човек има нужда да вярва в нещо стабилно. Какво по-стабилно на пръв поглед от вярата? Човек вярва в Бог, защото подсъзнателно или не усеща собствената си преходност, слабост и колебливост. Как да вярва единствено в себе си, като знае, че утре… Не! Може би още след миг би могъл да се озове на дъното – на океана, на живота, на социалната стълбица или под земята, миришейки маргаритките откъм корените. Човек вярва и в другите човешки същества и да, без тях животът му би се оказал невъзможен. Но и човеците го предават. Дори най-близките или поне от тях най-много боли. Вярваш в приятелството, в семейните ценности, в човешката доброта, а самият ти може дори да не осъзнаваш, как разклащаш вярата на другите в теб, борейки се – ту жертва, ту победител над собствения си егоизъм. И какво ти остава тогава? Единствено Бог. Съвременната наука пренаписва бледите ти представи за това, че си само една космична прашинка, жива единствено благодарение на симбиозата с други подобни ...