В много случаи това, което ни се случва, не може да бъде обяснено или поне не на този етап. В други случаи за даден факт има няколко обяснения. Много зависи от коя гледна точка ще бъде разгледан и също толкова важно е да бъде обективно. Но дали това е правилното тълкуване?! Може би единствено времето е способно да го докаже със сигурност. Именно то е един могъщ фактор, под чиято тежест са изгубили своята сила много твърдения. В различни етапи от времето хората са били свидетели на различни феномени. Някои от тях вече са намерили своя отговор или дори няколко. Други все още очакват да бъдат разгадани и същевременно умело пазят своята тайна и успяват да съхранят своя мистицизъм във времето. Не са много отговорите, които успяват да се утвърдят недвусмислено през годините. Повечето търпят множество корекции, изменения или дори биват отхвърляни от обществото. Една от често срещаните причини това да се случи е липсата на научно доказателство и неспособността на човешките същества да допуснат вероятността дадено нещо да е истина, макар да противоречи на личното им разбиране за нещата и да не е общоприето. Историята познава множество случаи на хора, осмелили се да изрекат на глас свое предположение, които са анатемосвани, наказвани или обявени за луди. Но голяма част от тези случаи, присъдата на времето е била: „Истина”, било то и векове по-късно. Човек подсъзнателно пази отговорите вътре в себе си или би могъл да ги получи чрез вселената, част от която е и самият той. В много отношения древните цивилизации са превъзхождали нашата. Във всеки народ има традиции и обичаи, останали от древните, от прадедите, който се предават от поколение на поколение в продължение на хиляди години. В определен момент те дори губят корените си във времето и вече никой не знае защо дадено действие поражда дадено явление, но то е факт! И в момента, в който осъзнаем тази ситуация като съществуваща, започваме да търсим отговора. И да се съмняваме... Къде е той? В науката или във вярата?