Ще пиша за приятелите и враговете... За любовта и омразата... За човешкото и нечовешкото... За мечтите и реалността... И ще търся себе си... Някъде там... Силна или слаба... Умна или глупава...Сама или не... Ще намеря себе си... И ще се обичам...
Преди време,човек на когото много държах ми каза, че не струвам нищо... И че никога не съм струвала. Човек, за когото бих дала всичко, в един момент се превърна за мен в купчина "тор и отпадъци". А аз не проумявах. Давах толкова много от себе си в името на приятелите си... Давах им душата си, споделях мечтите си... Нима коравосърдечните са по-обичани? Нима алчните си струват? За лицемерите не ми се говори... Аз сега почвам да живея, а ми се иска вече живота да е свършил. Това ли е той - една феерия от злоба и упадък?... Нито повече нито по-малко... А като се сетя, че там някъде съм аз... Опитвам се да видя себе си между останките от човешки души и се надявам да съм се запазила... Викам името си, а чувам само шепот, бягам към себе си, а усещам, ...