Великан
Винаги съм смятал Великаните за добри същества. Създадени с чудовищно тяло като канара, с едничката идея, да има къде да се побере огромното им чисто сърце. Сред нас бродят и друг тип Великани. В обикновени човешки тела, неразпознаваеми за всички. Чак след като ги опознаеш възприемаш какви са. С чудовищно големите сърца неразбиращи претенции, суета, снизходителна усмивка! Не срещнах много до сега по пътя, но съм благодарен за всеки Великан, с който ме сблъска живота.
Един от тези Великани е моята учителка. Моята класна ръководителка, винаги спокойна, търпелива, скромна, добронамерена, отдадена на професията. Не само това, а и много още, което предаде и на мен. Въпреки, че притежаваше знания с километри повече, явно показваше желанието да учи и от нас.
Много са важните моменти и уроците. Малка част от тях са: Какво е да даваме и получаваме; Какво е взаимност. Уроците за уж елементарните истини за живота: „Безплатен обяд няма!” , „Днешния ден с тази дата никога няма да се повторя ...