ВИНОТО НА ЛЮБОВТА
Отдавна на земята е признато
от прости и божествени вина -
най-хубаво е виното, когато
човек го пие с влюбена жена. (Е. Евтимов)
Може би съм прекалено малка, за да говоря за любов, но за нея, казват, няма възраст. Всеки от нас още с раждането си започва да обича най-много мама и татко. След това дава късче обич и на приятелите си, а когато срещне подходящия човек му подарява цялата си останала в сърцето любов.
За човешкото създание винаги има неща, които са му скъпи и важни и които нарича приоритети в живота си. За някои първа в подреждането е любовта. Тя е двигателят на живота и ако липсва, движението напред спира, развитието става трудно, вътрешността е мъртва. Не защото на човек му е дошло времето, а защото няма кой да запали онази искрица за живот, да събуди вярата в утрешния ден, да те стопли с чувството, че си нужен.
Какво представлява Любовта! Дали е смисълът на живота или силата, която побеждава злото... Не знам, но понякога я виждам около мен, в очите на близки хора, в нечия усмивка, като някакво очакване. И вярвам, че любовта ти дава сили да се бориш срещу стихиите на живота. Тя те тласка към действие за постигане на невъзможни неща и цели, докато надминеш себе си. Разнообразява живота ти с красиви емоции и преживявания. Помага ти да откриеш себе си и да бъдеш полезен човек. Усетиш ли я, сякаш се раждаш отново за нов по–хубав живот. Когато човек е затворен в своя свят на страхове, разочарования и болка, любовта идва като лъч надежда да го спаси от потъването в тоя свят и да го научи на друго “измерване” на нещата. Тя е най-висшата радост, най-сладката тръпка, най-приятното чувство! Че си потребен някому, с когото можеш да създадеш общ свят. Тя ти дава криле да летиш от щастие... Понякога те чака зад ъгъла на близката улица, понякога е близо до теб. От теб зависи как и дали ще я откриеш. Дали ще я допуснеш в сърцето си. Дали ще й позволиш да бъде част от твоят живот, от твоята история. Или ще заключиш вратата и най-голямото ти удовлетворение от този момент нататък ще бъде да харесваш себе си.
Сигурно, не случайно любовта и виното празнуват в един ден. Ако разнищим символиката, ще намерим много общи неща между тях. Те са лекарство за душата - сладко или горчиво. Когато човек е наранен от хорски думи, любовта нежно промива раните и те кара да забравиш, така както омаята на виното лекува болката в душата на хората. Когато любовното чувство е силно и истинско, то блика от всяко движение, от всеки жест и всяка дума, както виното блика и се излива в чашите. Не случайно има бог на виното. Предполагам, защото то е божествен дар, с божествена сила, с тайнствени способности да накара кръвта да кипи, да подобри настроението, да стопли тялото и да отпусне душата. Любовта също може да се отнесе към божественото. “Бог е любов”. Защото да обичаш означава да се издигнеш над реалния свят, да го погледнеш отгоре, да се откъснеш от материалното.
Любовта и виното се отглеждат. Създават се с много търпение и грижи. За да бъдат по-вкусни и сладки, трябва ежедневно да им се показва внимание. И най-хубаво е, когато на трапезата пиеш вино с любим човек. Така споделянето става по-лесно и приятно. Не случайно виното винаги присъства на сватбата, на празника на двама души, на семейното тържество.
Червеният цвят е цветът на виното и на любовта. Цветът на желанието и на страстта. Ако нямаш мерак да прекопаеш лозето и да подрежеш лозите, да обереш гроздето и да му се порадваш, докато пчелите жужат около него, да го смелиш и да го пазиш да не прекипи, да му говориш денем и нощем, хубаво вино не можеш да направиш. Сигурно така се създават красивите и истинските неща. С любов трябва да се използват най-хубавите дарове на природата и да се пазят най-близките приятели до нас.
Виното и любовта наистина заслужават да си имат свои празници, в които да си припомняме колко са важни за нас, как са обогатили живота ни и са го направили по- интересен. А когато празникът е общ, е празник на повече хора. Той е и мой празник, защото съм щастлива, че родителите ми са заедно и се обичат. И техен, защото е още един повод да си пожелаят, с чаша вино в ръка, да бъде все така. В този ден отваряме старите албуми на нашето семейство и разглеждаме красивите спомени на любовта, а после вдигаме наздравица и окачаме полятото с червено вино лозово клонче над трапезата.
И аз вдигам наздравица за Деня на влюбените – 14 февруари - Трифон Зарезан, за празника на влюбените и лозарите с пожелание винаги да царува любов на земята, да има вино в избата и винаги да сме пияни от виното на любовта.
© Мартина Todos los derechos reservados