Тя беше малка и въпреки това толкова влюбена. Обичаше и държеше на него изключително много и беше непосилно за нея да си представи как някой ден ще бъде с друг човек, как някой ден ще обича друг човек, как някой ден ще живее с друг човек.
Единственото й желание беше да бъде щастлива, но явно това не ставаше толкова лесно, колкото тя си мислеше.
Тя разчиташе прекалено много на този човек, а дали той наистина я обичаше така, както твърдеше... Да тя беше почти на 100% сигурна, че той я обичаше толкова, колкото твърдеше. Но ако той я наранеше, тя може би щеше да остане без сърце, без душа, без мисли и без чувства. Но как би могъл да живее човек без мисли и без душа... не знам... мисля, че това не е възможно, но въпреки всичко... това момиче беше готово почти на всичко за нейното момче.
Тя не искаше да го наранява, но може би понякога това не се получаваше... и въпреки това те бяха заедно, 6 месеца заедно, 6 незабравими за нея месеца. Държеше толкова много на него, че дори беше готова да го пусне на свобода, да го остави да отиде при някое друго момиче, стига с другата той да бъде истински щастлив.
И ето го - поредното им скарване. Поредната кавга, заради някоя грешно казана или написана дума. И ето я - поредната сълза от нейното око, и ето я - поредната нужда от докосване и ето го - поредното чувство на страх да не загуби любимия човек. А той дали чувстваше същото, дали и той беше наистина наранен от думите, които си бяха казали... или просто тя беше прекалено малка, за да го разбере?... Дали той вече можеше достатъчно добре да обмисля ситуациите и да се предпазва от нараняване. ‘’Колко е тежък животът – мислеше си тя – дали ще мога да издържа на този натиск и на тези чувства?’’ Но какъв беше този натиск – дали от страна на родителите, дали от страна на любимия й или може би от учителите. Ах, това нещо само тя знаеше, а този, който искаше да разбере какъв е този натиск можеше да я попита... тя щеше да отговори:
‘’Това идва от сърцето и аз не мога да го спра, не мога да спра напиращите сълзи и емоции, не мога да спра любовта и силните чувства, които изпитвам.’’
Тя беше малка и неопитна. Желаеше да разбере какво наистина е животът, а дали любимият щеше да й помогне или не... ами това само с времето можеше да се разбере.
Какво ли щеше да се случи – ами на това дете му предстои да измине дългия път на живота, пътя, по който се става човек.
Тя го обичаше толкова много, че не можеше да си представи живота с някой друг. Тя държеше толкова много на този човек, че беше готова да пожертвува себе си само и само, за да може той да бъде щастлив. А дали той щеше да се възползва от нейната обич – е, това само щеше да докаже истинските му чувства... и въпреки всичко това момиче вярва в доброто (което е рядкост в това време). Тя беше почти сигурна в неговите чувства и грижи за нея, а дали той щеше да докаже за пореден път обичта си или щеше отново да потече една невидима сълза за околните, но една истинска сълза от сърцето на момичето... е, това само времето може да покаже.
А дали тя ще разбере какво е щастието – това също само времето можеше да покаже!
© Ани Todos los derechos reservados