Влюбването
Трудно е да се опише историята на едно влюбване. Нещата просто се случват и в един момент усещаш как някой е станал прекалено значим, как минава през теб и оставя горчиво-сладки следи. Всяка среща е малък празник, всяка раздяла - малка смърт. В останалото време стоиш притихнал в очакване. А душата трепти и чака да види слънцето, готова да заплаче, ако е облачно... Останалото е без значение.
Колко важни са секундите и как една дума може да ранява и да лекува. Въздишка, ридание, болка... А после - сладост и пак познатият глас... Като наркотик - доза и си в небесата, абстиненция - и мразиш целия свят.
Колко е трудно да се бориш със себе си! Но то... то е по-силно от теб, то идва някъде отвъд и няма сила, която да се противопостави. Правиш една плаха крачка напред и вече нямаш избор освен да преминеш Лабиринта на Амбър. Ако ли не - тогава си мъртъв, погълнат от сивотата на съществуването. Тогава дори дишането е по навик или по задължение. Няма по-голям или по-малък ад, той е такъв, какъвто си го направиш. И в двата случая пътят към него ще е осеян с добри намерения.
© Глория Пламенова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
наистина много вярно
-
да,адът е такъв какъвто си го направим,но когато не го "правим" e рай... поздрав!
-
Хей, BellKayo, благодаря! Съвършено не те упреквам за мнението ти - всеки е свободен да интерпретира написаното както намери за добре. От мнението ти останах с впечатление, че съм те накарала да изпиташ тъга, което не бих искала в никакъв случай! А за думите... Думите са нещо безкрайно ценно и трябва много да се внимава как и кога се използват, просто да не се разпиляват ей така... Предвид професията ми, вече съм се научила, че с думи могат да се преместят морета и да се съборят планини... Специални поздрави!
-
Много добре поднесено и истинско.Вярно е представено усещането!
-
Напълно те подкрепям и одобрявам есето ти и даже ще добавя от себе си, ако ми позволиш : "Любов или смърт!" Знам че звучи крайно, но го казвам по-скоро образно, защото човек съществува, докато не срещне любовта и не започне да живее.
-
BellKayo, мисля че си разбрала нещо погрешно, за мое голямо съжаление. Имам предвид, че си мъртъв, ако си спестиш чувствата, ако не се поддадеш на любовта, която иска да намери твоята. А за хладното благоразумие знам много, повярвай! Там шоколадът не помага...
-
BellKayo щом не помниш усещането значи не си мъртва - още не си родена. Това усещане не се забравя.
-
Много точно си описала влюбването скъпа.
То е вид зависимост,до момента до който се попитаме,можем ли да живеем без нея!
Отговорът е ДА,но изисква усилие и възможност да осъзнаем ,че повече обичаме себе си!
Браво за интересно поднесеното есе!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
