„Времето е в нас и ние сме във времето”
Васил Левски
Времето… Една безкрайна нишка, която е невидима за очите, но вечно следва небесния хоризонт. Един необятен океан, който постоянно се бушува и утихва, стопля се и се охлажда. Океан без бряг и без спасение… А ти си една капка в този океан, заключена в неговия безкрай. Той е твоят дом и ти го обичаш – не искаш, а и не можеш, да го напуснеш. Той е неизменна част от теб, както си ти от него.
Бездънният океан на времето е твоят живот. Времето е промяна, изменение на съществуващото. Времето е емоция, чувство, спомен, вдъхновение… Времето е вечно, то е навсякъде, то е всичко! Но как така то е в теб? И може ли хем времето да е в теб, хем ти да си в него? Какво е имал предвид Левски, пишейки тези думи?
Времето е един кръговрат на живота; редуване на раждане, живот и смърт. То е вечно и винаги ще съществува. Ти си част от времето, но само прашинка от него – съществувало е преди и ще съществува и след теб. А целта на твоето съществуване е именно ...