Събудих се, направих си горещо кафе и седнах на масичката с вестника, когато внезапно се позвъня на вратата. Не очаквах никого, за това бях малко изненадан. Отворих вратата, а пред мен стоеше мъж със загоряло от слънцето лице, който набързо ми изтърси, че за мен има пратка от анонимен адресант. Връчи ми я грубо и изчезна. За секунди останах смаян на вратата, но след това се заех да разопаковам картонената кутия, която ми беше изпратена. Впрочем, тя беше опакована с много изящна празнична хартия в син цвят. В продължение на 5 минути се борих с опаковката и, когато най–сетне я отворих, вътре имаше просто... друга празнично опакована кутия. Тя беше дори по–красива от предишната. Този път хартията беше с прасковен цвят и различни вдлъбнати форми на маргаритки и рози. Отново се заех с разопаковането. Отворих кутията, а вътре, с вцепенение открих, че има още една кутия. Тя беше просто великолепна. Хартията беше изрисувана в разнообразни пейзажни гледки и кутията беше увита с фина панделка от ...