Не съм наясно как е възможно да обичаш някой толкова силно?! Как е възможно да спира въздуха ти, когато го видиш и живота ти, когато си отиде?! Не е ли ненормално да поставяш интересите на друг пред своите?
А уж ние, хората, сме били егоисти... Какво тогава, аз не съм ли човек?Защо егоизмът ми изчезна,з ащо съм се отдала на течението, защо обичам друг повече от себе си?
Кажи ми, Любов, къде сгреших? Не премерих ли обичта си правилно, твърде много ли дадох от себе си?... Кажи ми, кажи, моля те, защо тоий е ВСИЧКО ЗА МЕН?! Защо само неговите очи ме успокояват и развълнуват едновременно? Защо само неговите целувки не можах да усетя?Защо... Защо се разминах с единствения човек в живота ми, който съм обичла повече от себе си? Защо съдбата ме срещна с него и ни накара да се обикнем, а после ни раздели... Защо ми отне света... Него ли да питам... или да му обясня... Ще обясня, да, ще му кажа какви са чувствата ми, но ми е трудно да започна...
Да, мое момче... Какво момче, та ти си мъж. Ти си мъжът на живота ми!Няма друг, не искам друг, не мога с никой друг. Силно желая ти да си първото, което виждам, щом очи отворя и точно ти да си последното, преди завинаги да ги затворя. Силно желая да ми вдъхваш вяра, сила, надежда. Никога няма да забравя как ме окуражаваше, никога, никога! Ти си най-прекрасния човек на света... но те загубих. А ти ме обичаше... Господи, колко много ме обичаше! Даде ми всичко и аз го взех. С никой няма да правя това, което с теб, никой няма да почерни спомена за теб... никой! А днес, днес и двамата сме толкова нещастни. Ти си с нея, аз съм с него... А още ме обичаш, знам. Видях го в очите ти, тогава когато ме настигна на улицата. Извика името ми, заплака. Бе до мен, бях загледана в най-красивите очи. Да, Любов, Обичаме се и то много! Но не може да сме заедно... измъчваме се... това е страшно и бавно умиране. Знаеш ли на какво съм готова за теб... на всичко... защото ти си ми всичко. Всичко за мен! Знаеш всяка моя тайна, знаеш слабостите ми, само ти си ме виждал истинска, само ти си ме виждал щастлива, само, само ти.
Не, не не съм готова да те загубя! Кажи ми, че ще ме обичаш вечно! Или недей - аз знам, че е така! Да... Винаги ще се обичаме и то много силно. И може би любовта ни е толкова силна, точно защото не можем да се притежаваме. Аз не искам обяснения, аз искам само погледа ти... Не си признаваш, че ме обичаш, но той те издава...
Мислиш ли, че не го разбирам... няма как. Не ме прегръщай! Ще се удавим в собственото си море от любов... Обичай ме мълчаливо... с най-силната любов на света. И аз ще те обичам. Ти ще си останеш всичко за мен!!!!