Втори коловоз
(размисли на железопътната линия)
На И. К., която ме качи на влака...
ЛЮБКА: Ние искаме да се качим във влака и да се махнем от тук.
ХАРИ: Къде?
ЛЮБКА: Там… Където отиват другите… На някое място, където…
ХАРИ: Такова място няма. Целият свят е Титаник и всички хора сме пътници. Единственото бягство е илюзията.
из „Оркестър Титаник”, Христо Бойчев
Странно място е гарата. Не е ясно колко сълзи, мечти и усмивки са оставени на нея. Колко срещи. И колко време. В очакване. И в страх – ще пристигне ли влакът, ще спре ли...
Ако съзнанието ни е гара, а хората в живота ни – пътници, които търсят правилното купе, то като че ли нещата започват да наподобяват една добре позната рамка. Не го ли правим, наистина? Толкова ни е страх да не би да не сме на правилния коловоз, че съвсем забравяме, че всъщност ние го избираме. За да е пълноценно същество, човекът трябва да преодолява непрекъснато. Именно в това ежедневно преодоляване се състои еволюцията и значимостта ни като част от Вселенска ...