Неговият медал е от не по-малко благороден метал от този на първия, на победителя.
Без него не може да има състезание и отделно класиране, благородно или напротив лицемерно. Първият обира овациите на публиката, за втория остават тръните. Без него обаче няма победа. Скромността най-вече е чертата, с която се гордее пред другите. Вторият е обикновеният човек, който прикрива първия в трудни моменти. Той не закрива амбразурата, но разширява, пробива и унищожава докрай врага. Той е онзи, който крачи безмълвно и анонимно в нощта, за да узакони успеха на първия. Един от нас, той често крие лицето си, дрехата му е зацапана с кал. Не го посрещат с цветя, никой не знае и за раните му, но първи дава помощ на нуждаещите се от нея. Загива пръв, за да може някой друг да вземе цялата слава... Обикновено трудно научаваме кой е, защото знаем само имената на победителите, а той е в миманса. Така или иначе в аналите на историята са записани първите, а той не е от тях. Името му не стои на надгробните могили, нито в учебниците. То е в сърцата и душите на хората, изпитали крайна нужда за него.
© Янко Todos los derechos reservados