Поставих те в центъра на света, за да можеш да огледаш всичко наоколо. Не те направих нито небесен, нито земен, нито смъртен, нито безсмъртен, за да можеш като свой ваятел и творец със свободна воля и чест да си изваеш образ по твое предпочитание.

Из „Реч за достойнството на човека” от Пико де ла Мирандола

В своята дългогодишна история човекът е имал периоди както на възход, така и на падение. Прогресиращото му  през Античността развитие е било забавено и дори преустановено през т. нар. Тъмни векове. Изкуството, науката и всички онези други дейности, които са спомагали за израстването на човешкия интелект, през Средновековието са били притиснати от християнската религия, от вярата в Бог. Потискайки собствените си нужди, идеи и умения, човешката цивилизация се предава напълно и изцяло на убеждението, че човекът е нищо, не умее нищо, няма право на избор и всичко, което прави, което съществува около и в него, е благодарение на Създателя.

През 14 век възниква една нова епоха, която събира в себе си предхождащите я две, пресъздавайки античните идеи през призмата на Средновековието. Ренесансът сам по себе си е възраждане на човешкото развитие. Обвързаността му с Античността дава на човека право на свободен избор и самочувствие на творец. Едно от най- известните ренесансови произведения е „За достойнството на човека”, написано от Джовани Пико де ла Мирандола през 1486, в което авторът представя своята идея за избора на човека. Според него Бог го е дарил със свободна воля и той може да избира, а достойнството му зависи именно от неговия избор – може да се издигне до ангелите, но може и да пропадне до равнището на зверовете.

Днес, шест века по-късно, тази тенденция все още важи за нас, модерните хора, чиито избор вече не е така ограничен от религиозните норми. Нашето мислене е много по-освободено от това на предшествениците ни, решенията, които вземаме, зависят само и единствено от нас. Сами поставяме границите, в които да се простират нашите избори. Това е колкото полезно, толкова и вредно.

Минавайки през различните етапи на собственото си развитие, всеки човек придобива своя житейски опит, който по-нататък го предпазва от допускането на същите или подобни грешки. Научава се да взема правилни и обмислени решения, а не да се впуска в безразсъдни авантюри. Трудно е понякога да правиш избор за самия себе си, да извайваш образа си по свое предпочитание, особено когато си млад и наивен. Опиянени от младостта си, ние грешим често и се превръщаме във всичко онова, което, дори за освободено- мислещите ни съвременници, е лошо и неправилно.

По тази причина в модерното ни общество също съществуват някои правила и ограничения, чиято цел е да опазят човечеството от самоунищожение, защото има много неблагодарни хора, които често превръщат свободата си в слободия или, иначе казано, прекаляват с правото си на избор.

От друга страна обаче, някои забрани отнемат точно възможността ни да избираме сами какви да бъдем. Те не са онези написани правила, които са в наша полза и ни предпазват от фатални грешки, а неписаните закони на общество, изградено от ограничени и еднакви хора, общество, което отрича различните така, както през Средновековието. Общоприетите норми не бива да бъдат нарушавани, всеки трябва да прави това, което е правилно (ала не за него самия, а за другите хора), независимо дали му носи удоволствие или не. Правото на избор отново малко по малко ни бива отнемано, за пореден път през своята история човекът се превръща в копие. Различието във вкусовете (било за музика, мода или нещо друго) директно го изпраща в графа «недостойни», където попадат именно различните, тези, които въпреки всичко, са последвали собствените си убеждения, а не са се вслушвали в чуждото мнение. Модерният човек се самонарича «широкоскроен», а всъщност това е просто проява на лицемерие, защото неговата толерантност е само привидна, а под повърхността не се крие нищо друго освен ограниченото мислене на средновековните ни предшественици.

Ще се повтори ли историята? Ще преживее ли човечеството поредното си падение? Ще бъдем ли отново «нищото», което бяхме през Тъмните векове? Ще прекъснем ли отново развитието на цивилизацията си? Или ще се възползваме от постигнатото от събратята ни през 14 век, когато са спечелили възможността сами да избират какви да бъдат? Всичко е въпрос на избор и ти сам решаваш какъв да бъде твоят.