Понякога аз изпадам в състояния, наречени от мен разтърсващи живота депресии. Когато съм в едно такова състояние, аз се опитвам да разбера някои неща от живота. В момента се опитвам да разбера какъв е смисълът да имаш сърце и душа, ако винаги те боли от това? Живеем в свят, в който има ли нещо добро и мило, всичко и всички се нахвърлят върху него като хищници върху малко зайче.
Всеки път, когато се усмихна, се намира някой, който да изсмуче усмивката и положителната ми енергия. След време всички попадат в капана на едно такова общество. Защо ме е страх вече да призная, че съм щастлива? Всички са толкова нещастни и изпълнени с мъка и болка, че аз се чудя, да не би аз да не съм в ред нещо....
Аз съм минала през купища болка, но никога не се предавам и се боря постоянно. От толкова болка съм свикнала да превръщам лошото в добро, всяка болка да приемам като урок и да извличам полза за себе си. Научила съм се да обръщам сълзите в усмивка и не смятам, че това е грях, а начин на оцеляване. И ...