Докъде стига подлостта?
Колко чувства може да поеме човешкото сърце, преди да спре да бие завинаги?
Колко любов? Колко омраза? Колко мерзост? Колко от всичко?...
И защо Едни са целунати от съдбата, а Други са отритнати?
Когато даваш всичко от себе си, без да очакваш да получиш нещо в замяна, дали се чувстваш наистина добре, или изпитваш завист към онези, които вземат?
Не грабят ли от твоя живот всъщност?
Или го даваш доброволно?
Чий живот живееш?
За кого живееш?
„Живей за себе си!” не е ли най-добрата максима, която да следваш?
А какво правиш, ако си роден да даваш, но получаваш само лъжи, подлост и мерзост?...
Не искаш нищо в замяна, но получаваш това - Защо ти го дават? ...