Любовта е чувство, което, рано или късно, изпитва всеки един от нас. Известно е, че тя е способна да променя, да носи щастие и да сближава. Способна ли е обаче да издържа на всички пречки, пред които се изправяме, и възможно ли е да бъде съхранена?
Несъмнено любовта е сред най-висшите ценности. Това е вечна тема, за която са писали най-различни мислители, опитали се да разгледат в детайли красотата ѝ. Възможно е обаче тази красота да не се хареса на всеки. На хората е даден избор, чрез който да избират по какъв път да поемат. Този път може да не включва любов. Всеки може да я изпита, но не всеки може да я оцени и продължи. Понякога е необходимо да се покаже хладнокръвие, за да се стигне до зададената цел. Без пречки, без любов. Примери за това има в редица литературни произведения, но в случая стигат и само два – „До моето първо либе“ на Христо Ботев и „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев.
Заглавието на Христо-Ботевото стихотворение ни кара да очакваме, че в него словото на говорещ ...