Днес започва вторият мандат на президента Георги Първанов. Слушам изявлението му по телевизията – видът му е строг, загрижен. Говори за проявите на евроскептицизъм, за необходимостта от лидери, които да показват действителното състояние на нещата, за готовността си да подкрепя всяка позитивна гражданска инициатива, декларира решимостта си да направи така, че гласът ни в Европа да се чува. Размишлявам върху всичко това с ясното съзнание за необходимостта да се говори конкретно и по същество. Когато не можеш да направиш нещо практически и това е проява на позиция, която трябва да бъде не само чута и разбрана, но и задействана от органите и институциите, които имат тази възможност.
Глобализирането на света хвърли страната ни в прегръдката на деградацията по напълно обясними причини. От тук трябва да тръгнем, за да се поеме и отговорност. Вместо да се интегрираме с онези страни от света, които имат аналогично на нашето равнище на развитие и да оптимизираме по такъв начин социалните процеси ...