Отиде си… Изгуби се в болката. Умря. Много дълго време се мъчеше - болестите, казват, че са тежки и че ракът не прощавал.  Ти загуби всичко… Загуби гласа си, с който ми каза първото “здравей” и ми посвети прекрасната песен, точно в онази пицария. Не можех да откъсна очи от теб - човекът, чиято песен достигна сърцето ми.

И ти ми стана приятел… Някъде дълбоко в мене знаех, че си вечен… И безсмъртен, и нито рака, нито времето биха променили това… Хората, които обичаме, са вечни и това е. Те никога не могат да бъдат заменени и никога не могат да липсват.
… Но точно днес ти си замина… И може би така е по-добре за теб… Ти увяхваше, ти се топеше и не беше това, което помнех като Теб…

Не можах да те прегърна, преди да заминеш. И думичка не можех да ти кажа… а толкова мечтаех поне да те прегърна и да те погаля по брадичката…Както преди…

Липсва ми гласът ти, пеещ ( Lionel Richie ) "Hello" - нашата песен. Онази, с която ти влезе в мен… Онази, с която ще остане с мен завинаги… до краят на моето винаги…
   Ракът бе изпил силите ти… живота от очите ти… гласа ти… Може би от години не съм чувала изпълнението ти на тази, нашата песен
и си мечтаех тайничко просто да остане все така запечатана в гърдите ми…Песните за теб бяха всичко онова, с което казваше какво е в теб самия и когато гласът ти изчезна, ти се затвори, ти вътрешно умря… Загуби се…

Днес бе физическата ти смърт и философски погледнато, може би си още тук... и тези 3 грама, които, казват, че тежи душата ти
може да са се приютили в моето сърце…
   Надявам се да си на по-добро място и там да има хора с чувство за хумор, защото иначе би се побъркал. Все още не мога да повярвам, че те няма - човекът, който имитираше Алф едно към едно и ме караше да се смея…  Много да се смея... На простичките, малки неща…
   Надявам се там, където си сега, да те е посрещнал гласът ти и да можеш да запееш отново… Моля се поне там да можеш да пееш… Hello, is it me you’re lookin’ for?… Щеше ми се да те чуя поне веднъж, за да мога да реставрирам всеки един бас от гласа ти, който отекваше в мен…
Ще ми се… там, където си… да си просто щастлив, защото ти отдавна не си бил.
   Иска ми се да ти разкажа колко много хора бяха на погребението ти и колко много хора плакаха и плачат за теб. Искам да ми повярваш като ти кажа, че си страхотен човек. Златен.

Днес те погребаха с музика, акордеони (ти това искаше…), ти винаги мразеше сълзите, а аз сега плача… За теб!… Ако беше тук, може би би ме смъмрил или би ме разсмял с нещо... но не си… Но не си!
   Дано там… където си сега, да можеш да видиш какво изпитвам към теб, защото приживе аз никога не ти го казах…
   И искам да завърша само с едно… “But let me start by saying - I love you...”