Стиска ли ти да си пишеш с непознат?
Да си пишеш с удавник, с човек отдал живота си за нещо непонятно и далечно?
Един умрял, един убит, един удавен - на Кръста всички сме еднакво- симетрични.
Стиска ли ти да навлезеш в неговата смърт, в любовта му, във водата?
И би ли си говорила така небрежно
за цигарата, за времето.. и за някакви мечти - изсъхнали на слънцето?
Отговарям ти:
- Не би! - защото имаш някакви задръжки и приятели, които не одобряват...
И ти си там - пленена от клейдоскопната заблуда на пеперуда уловена в пламък...
В съзнанието си всички имаме образи, които ни отнемат от съня, отнасят ни истините и ни правят безсърдечни философи.
Говори с непознати - за времето, за любовта и за смърта...
И за оная цигара, която остана несподелена от двама.
Ф.
© Филип Филипов Todos los derechos reservados