6 мин за четене
Всеки търси смисъла. И поводът да пиша в този случай е есе на мой приятел, което прочетох сутринта. Той сравнява живота ни с вървене в строй към кланица. Дали е така?!
Вярата сама по себе си е едно понятие на ума. Тя е за всички, които не са достигнали своя вътрешен изгрев, до познанието за живота и смъртта. И защото умът е двойствен, той винаги противопоставя две противоположни възможности пред себе си. Където има вяра, там има и неверие. Това е причината тъй малко хора да вярват истински в това, което наричаме Бог, Абсолют, Истина и т.н.
Разглеждан като отрязък от време на физическо съществуване, при което в дадено количество органична материя се извършват различни физико-химични процеси, и основно се отделят топлина и светлина, животът наистина изглежда като вървеж към заколение. Защото физическата смърт е неизбежна. И, тъй като е неизбежна, от осъзнаването на този факт следват следват точно две възможни и противоположни решения на ума: да вярва в безсмъртието на едно същество, влиз ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse