- Всички ние притежаваме определено количество енергия, която влагаме в начинанията си. Въпрос на приоритети е как точно ще я разпределяме във всеки един момент - така говореше тази нощ моят учител Ръмжачът, а аз го слушах. - Важно е да се научиш да не допускаш безсмислено изтичане на енергия.
- Да, точно така - отговори вълкът на въпроса, който така и не успях да задам. - Максимално добро КПД.
- За да постигнеш това - продължи урока учителят ми, - трябва да имаш предвид няколко параметъра.
Тук Ръмжачът спря за момент, колкото да накваси устата си с малко доматен сок.
- Първо - започна да изрежда на нокти той. - Казах преди малко, че трябва да избягваш течовете, тоест да не захранваш с енергия излишни действия. Примерно:  "Искам да тренирам карате! Леле, колко искам да го тренирам, още от малък много го искам..." И какво става? Даденият индивид така и не започва да тренира, защото всичката му налична енергия захранва искането и нищо не остава за започването, да не говорим за самото трениране.
- Второ - посочи втория си нокът вълкът. - Да използваш наличната си в момента енергия за това, което правиш в дадения момент, а не за неща, които не правиш. Тоест да не се разсейваш излишно.
- И трето - продължи след още една кратка пауза той. - Трябва непрекъснато да увеличаваш количеството и да подобряваш качеството на енергията си. Количеството, за да можеш да извършваш дадена дейност максимално дълго време, а качеството - същата дейност, освен да я вършиш дълго и добре, но и с минимален разход на енергия.
- Въпроси - завърши лекцията си Ръмжачът, - на които не си се опитал преди това да си отговориш сам, не приемам.
- УС - в крайна сметка и аз успях да кажа нещо.