За Живота... с главно Ж
Развитието на всеки човек започва с раждането му... Излизаш на бял свят и започваш да грабиш с пълни шепи от това, което ти се предлага...
Както е казал Алеко: "Различни хора, различни идеали", но това звучи актуално и днес, в нашето време, векът на емоционалния стрес, на забързаното ежедневие и егоизма...
В днешния модерно развиващ се свят сме заобиколени от различни изкушения, обвити в бляскавата обвивка на примамливите възможности, които всеки един от нас се опитва или да отхвърли, или да приеме, независимо какво биха му донесли те...
И макар да съществува сентенция, че човек се учи от грешките си, съвременните човеци повтарят миналите грешки безразсъдно, желаещи, колкото се може по- скоро да опитат от всяко изкушение, страхувайки се, че няма да им остане време за всички... И сякаш ценностите пропада, с уговорката, че след време, ще се върнем към тях...
Никой не отрича, че животът наистина ни предлага какви ли не случки, невероятни приключения, дори... нещастия... Но все повече и повече от младите се питат: "Защо живея, по дяволите?"... В натовареното ежедневие на всеки се случва да се запита поне веднъж... Но... Прекалените стресови ситуации влияят зле не само не нас, а и на близките... околните...
Колко често се случва по новините да съобщят за убийството на дете, причинено му от друго дете??!.. Защо вече не обръщаме внимание на малките неща в живота??!... Защо гледаме почти винаги само себе си... и чак след АКО ни остане време - другите??!...
Спирам с тези разсъждения до тук, че започвам да навлизам в друга тема... Но все пак, помислете и върху това...
Както и да е...
Колкото по-големи ставаме, толкова по-"непостижими" цели си поставяме... Понякога дори и най-лесните си идеи не можем да реализираме...
Всеки има някакви стремежи... мечти... Някои мислят ден за ден, някои година-две напред...
Аз не съм от хората, знаещи какво ще им се случи, дори след 15 години... И макар страната, в която живея, в която съм родена и съм се оформила като човек със собствено мнение и интереси, да е с прекрасна природа, Черноморие и дом на млади и интелигентни хора, виждам как все повече и повече от тях бягат буквално от родното си място... от родината... И защо??!... Да търсят реализация??? Да, но щом са толкова амбицирани, защо не останат тук... където е по- трудно?... А бягат от страната си и търсят лесното???...
Независимо какъв си... какви интереси имаш... колко си умен или глупав... красив или грозен... първо трябва да намериш себе си... Да разбереш какъв искаш да станеш и за каква кауза ще се бориш... Защото в крайна сметка животът е един, колкото и кратък или дълъг да ни се струва...
Think about it... {}
© ЗоРи Todos los derechos reservados