21 nov 2007, 21:32

За любовта си бил дал всичко - за свободата бих жертвал и любовта 

  Ensayos » Filosoficas
6084 1 3
1 мин за четене

Свободата -  висша ценност на всяко живо същество на Земята, а любовта най- силното чувство, което човек изпитва през живота си. И ето, човек е изправен пред своята дилема, коя от двете посоки да избере - тази на свободата или на любовта и щастието. Макар, че идеята за вярната посока непрекъснато го ръководи, човек рядко избира една от двете посоки.

Любовта е най-силното чувство, което човек може да изпита през живота си. Тя води хората до смели постъпки, когато е истинска и силна. Това е чувство, което те кара да "летиш", да се чувстваш смел и уверен. Когато обичаш, всичко около теб е кравиво - хората са добри, животът е прекрасен и ти си готов да жертваш и най- скъпото в името на любовта. Истинската любов те кара да простиш и непростимото, да напуснеш дома, да приемеш друг свят, обичаи, дори и религия. Човешката история познава такива избори като този на Парис. Отвличайки Елена, опиянен от нейната красота и силната любов, той жертва себе си, дори и свободата на народа си в името на любовта. Но дори човек да обича истински, той не може да изживее щастливо и пълноценно живота си, ако не е свободен.

Днес ние се радваме да бъдем свободни, да изразяваме своите мисли, чувства, идеи и желания, въпреки че сме подвластни на обществото, в което живеем, на законите и на природата. Но всеки се чувства свободен да се бори или да се примири с нещата в живота. Свободен си да отстояваш личните си права, да позволиш на друг да ги отстоява. Свободен да бъдеш такъв какъвто си и да жертваш себе си за другите или свободата е един избор, който всеки може да направи сам за себе си. Понякога в живота често правим грешки, когато даваме всичко за любовта и понякога оставаме разочаровани, защото не можем да бъдем сигурни дали човекът до до нас споделя истински чувствата си  и точно от тази грешка, човек страда най-много. Затова винаги трябва да премисляме, да гледаме трезво на обвързването с някой човек, защото това може да ни коства дори и свободата.

За това трябва да гледаме преди всичко да бъдем свободни, за да изпитваме истинската любов и да бъдем разумни в нея, за да не правим фатални грешки, костващи ни всичко и най-вече свободата.

© Лалю Комитов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • не мога да повярвам,4е още съществуват такива същества от силния пол.браво
  • Дълбоко философско, браво!Справил си с чудесно!Аплодисменти и поздрави!
  • Чудесно есе.
    Моето лично мение по въпроса е ,че в днешно време сме тлкова свободни да правим каквото си искаме,че понякога сами се ограничаваме.Любов-хм...засъжаление много, много рядко срещтана,защото сме пропити от лицемерие,егоизъм и алчност.Жалко ,но факт.Е,май и аз стигам до извода,че свободата е по-важна,а любов-под път и над път,така или иначе е лъжа...
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??