За марките и още нещо (Част 2)
Обичайният ден на тийнейджъра започва с проверка на социалните мрежи - Facebook, Instagram, Tumblr... на айфона. Следва половин час избор на тоалет - кораловото синьо не може да бъде комбинирано с кралско синьо, просто е невъзможно! Но и Terranova не може да бъде съчетана с Tom Tailor! Глупости!
Това е важното за хората днес. Не само за подрастващите, за всички е това.
След избора на тоалет следват грим и прическа. Само обвивката е важна, нали? И тези хора се имат за интелигентни и здравомислещи!
Всяка вечер има купон, на който младите се развращават все повече. Чалгата е навсякъде със своите "смислени и хубави" текстове. Моето мнение е, че музиката на изпълнители от типа на Франк Синатра е много по-добра. Джазът, класиката... тези стилове музика НЕ карат хората да стават агресивни както чалгата и метълът го правят.
Ужасяващо е, че днес само модерното се следва. И добри деца се държат като неадекватни, защото приятелите им го правят. Те се притесняват да не ги отхвърлят. Аз обаче предпочитам да ме отхвърлят пред това да стана част от масовката, която пие, пуши и "купонясва" всяка вечер.
Децата са деца докато не навършат 18 години. А те си мислят, че щом навършат 8, вече могат да се държат с родителите си все едно са никой и не са направили нищо за тях. Уважението също е нещо, което в днешно време се има за нищо.
Кажете ми, как мога да приема тази ужасяваща реалност?! Не мога, просто не мога да приема това, което се случва в обществото днес. На културата не се държи вече, тя не е "на мода".
Ужасяваща реалност!!!
© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Чрез твоя текст ми напомни за един човек, който постоянно пише за зловещата действителност, и който за съжаление разбрах, че е бил блокиран достъпа му до Откровения. Всеки може да се чувства дете, независимо на каква възраст е. Тоест може и на 30 години да си пак дете. Не знам как е при теб, но лично аз от няколко години съм загубил детското в душата си и разсъждавам по сериозни въпроси.
Става ми малко тъжно, като те чета, защото откривам, че нещо те дере в душата. Сърцето ти потъва в кървава локва примесена с горчива лъжица мъка. Надявам се скоро да се чувстваш по-добре и да се измъкнеш от състоянието, в което си в момента.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Колкото до блокирането на твоя човек - може би не е заради "зловещата действителност", а пък ако е - блокирали са му не само достъпа, но и свободата на изразяване на мнението.
Иначе благодаря за пожеланието, може би си прав - наистина съм в някаква психологическа дупка и аз също се надявам съвсем скоро да изляза от нея.
Благодаря, че се спря на моите произведения. Ще се радвам ако прегледаш и други мои неща, и се надявам да ти харесат!