Казвали са ми, че се изразявам твърде обстоятелствено. Така е. Но кой не го прави? Въпросът е обаче не в това колко си обстоятелствен, а по какъв начин умееш да владееш слушателите, иначе казано – аудиторията. Спомнете си годините в училище, а по-късно тези в университета. Любим преподавател остава не този, който ти е предал най-много знания, а този, който го е направил с лекота.
Е, аз имах от кого да се науча да говоря, но моята приказка винаги звучи скучновато и успива слушащите. Ако имаш бърз ум, по-бърз от езика си или не успяваш да се изразиш, или го правиш тягосно и проточно, за да си оставиш време да се върнеш назад в мислите си и да следваш поне бегло логическата връзка в изказа.
Друг основен недостатък на един модерен разговор е липсата на определена тема, някакъв сюжет и фабула. Обикновената клюка би се радвала на къде-къде по-голяма популярност, ако разказвачите умееха да задържат интереса на публиката. Е, днес поради липса на смислена тема или поради опит да се избяга от точно определена тема, разговорите минават в словоблудтвени трактати и цинични забележки.
Веднъж един скъп за мен човек ми каза, колко ценно е общуването с мен, защото може да разисква по различни въпроси, които не се изчерпват с общото „казване на нищо” и плоските, но за сметка на това забавни шегички. Не успях да му обясня, че представата му за стойностен разговор е прекалено извратена ако смята, че общите ни словоизлияния могат да се впишат в графата „смислено общуване”. На моменти разговорът се превръща в състезание, един вид спортен дебат, в който трябва да има победители и победени. Не това е смисълът, обаче.
В разговора е нужно да има взаимен интерес към една и съща тема, а не персонален интерес към човека, с когото се води. Ако в общуването си съм воден от користната идея да се сближа с определен човек поради личен интерес, очакване да получа нещо встрани от приятна компания и гимнастика за ума и езика си, аз винаги мога да се превърна в образцов събеседник. Нужни са само малко обща култура и известен дар слово. Но да превръщаш един разговор в панаир на суетата, където можеш да изтъкнеш лични качества и преекспонирана обществена позиция е повече от ненужно упражнение, след като това не би довело до пълно удовлетворение.
С една-две думи - празнословието е порок също толкова лош, колкото и всеки друг. И ако бедното ти съзнание се лута в поток от инфомация, непосилна за бърза и качествена обработка, не очаквай да се сдобиеш с лична и неманипулирана позиция по кой да е проблем.
Писнало ми е да ми цитират колоси на мисълта. Колко ли по-ценно би ми се сторило едно откровено мнение, макар и по-обикновено изказано, подкрепено от аргументи, а не от гръмкото име на някой мислител.
„Слушай и отговаряй” – ако разговорът не бъде насочван изкуствено, къде ли може да ви отведе словото в своята най-чиста и непревзета форма. Големите истини са били винаги изричани с прости думички.
Заслушвали ли сте се в простата и неподправено мъдра реч на селския човек? Той не говори с гръмки фрази, но всяка една дума е проверена от опита.
Утре ще отида на село. След пладне ще седна на пейката пред къщата на дядо Тано, ще изчакам да се събере с наборите и ще се наслаждавам на един по-различен разговор!
© Хитреций Гай Хитреций Todos los derechos reservados
защото информацията вече е достъпна за всеки от всякъде по което и да е време, но това далеч не прави всекиго информиран. нито добър събеседник, оратор или съветник.
празнословието е феномен, който е приковал вниманието ми от две години
и съм съгласна с казаното от теб.
остава всеки сам да се бори със собственото производство на плява.
поздрави на дядо Тано