За мъжете, парите и туй онуй
За мъжете, парите и туй онуй
Аз съм на 40 години. Роден съм 73-та. Когато съм бил на 7 и може би съм започвал да разбирам това, което ми е казвал и показвал баща ми, е било 80-та. А когато бащата на моя баща му е казвал и показвал как да се справя с живота, е било 48-ма.
Та си мисля, че баща ми знае от неговия баща следното:
Мъжът в семейството е отговорен за парите в него.
Това и ме научи.
Баща му е бил строител. Майка му - домакиня с четири деца, малка градина, малко животни, и 2 нивички с картофи, може би една с царевица. По цял ден се борила с тия задачи. И както знаеш по онова време, че и сега, за това не се е плащало.
Но се е плащало на строител за неговата работа. И така, дядо станал източникът на хартиените бележки, от които изглеждало, че зависел животът на семейството.
Така че ми се струва нормално да е научил баща ми, че мъжът е този, който трябва да носи парите в семейството.
Баща ми е бил на 37, когато ме е учил на това. Може би му е било още много прясно. Може би през осемдесета все още е било така.
Но вече не е точно така. Светът се промени много и бързо. Работата за жени и мъже вече не е толкова различна. Има машини, които правят тежките неща. И мъжете с тяхната сила и мъжественост са все по-малко необходими. Има и роботи, които повтарят монотонно едни и същи движения. Да кажем 10 пъти по-бързо от най-бързата работничка. Тогава, когато купиха робота, обаче уволниха само 8. Изчакаха да видят как ще тръгне и чак тогава уволниха още 2.
И това ограбва също много жените и тяхната женственост. И те, за да оцелеят в един свят, свят, управляван от мъже, един мъжки свят, започнаха малко по малко да стават мъже.
Някои се справят наистина добре. Скоро най-добрите спират за малко техния бяг, оглеждат се и изненадано и с голямо задоволство забелязват, че около тях не са останали мъже.
Защото тя е пò мъж от всеки мъж около нея.
Усмихват се, осъзнават колко е забавно да си мъж и хукват напред. За да си мерят пишката с „по-големи“ мъже.
Хубаво. Всеки си има път, посока и начин за придвижване. Но дали тези жени се запитват какво се случва с мъжете, докоснали се до нея и разбрали, че имат по-малка пишка от нейната?
Какво ли се случва с мъж, който види, че има по-малка пишка и от жена?
Мога да ти разкажа какво се е случвало на мен. Но надали ще е толкова интересно.
Хайде, развинти малко тази красива твоя фантазия.
И после вървиш и се оплакваш какви били станали мъжете напоследък.
Че какви да станат?
Светът бъка от жени с огромни пишки.
© Росен Балабанов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Съгласен съм с коментарите на Елена, а за мерене на пишки отдавна не става въпрос. Ясно е, че жените са по-надарени и тук е разковничето. Търсят си те някой с по-голяма от тяхната и когато решат, че това е той нищо не е в състояние да ги спре. За**ават всичко и се понасят със порива съзнавайки абсурдността на понятието "идеален мъж". Това не е вяра в новото начало, а бягство от алтернативата да се превърнат в дебели стари лелки, чиято основна грижа е да нахранят, изперат и облекат прогресивно затъпяващия си мъж и единствена искрена радост да се порадват на внуците. Жената в тях не може да приеме подобен сценарий, а и не трябва. Нека живеят, сега тм се е паднало, а за останалото - друг да му мисли!
-
Да темата е много чувствителна,както за едните така и за другите!Според мен това напрежение е изкуственно създадено....с цел конфликт.Причината е много по-дълбока и хитро измислена.Няма да ми стигне предполагам един ден ,ако се впусна в обяснения.Аз разсъждавам така....всеки си има път....който трябва сам да извърви,ако срешне (желае)спътник по този път,то той ще го има,дори не само един.Истината е ,че от малки не сме възпитавани правилно,от малки се съревноваваме по един или друг начин,а това в много случай е пагубно за индивида,било то мъж или жена.От там се ражда и желанието на индивида да четка егото си да доминира над другите....и от там идват проблемите.Такава е играта в тази 3Д реалност.Независимо дали си мъж или жена в тази си инкарнация ти си избрал да е играеш.Просто няма грешни решения има само опит!Така мисля аз,гледайки от една по-обширна периспектива.Ако някоя жена има по-голяма пишка от мен .....само ще и се възхитя,ще я адмирирам за това,че е успяла да се реализира,но това няма да е повод да гледам злобно и завистливо,защото в повечето случай така става.Вселенския закон за позволението .......всеки е там кадето е......межу другото това в пълна сила важи и за семейните взаимоотношения.Човек когато се задоми ....започва една неистова борба да променим човека до себе си по негов образ и подобие....грешка ....огромна!Приемаш този до теб с плюсовете и с минусите..,ако не ти отърва....се махаш.АЗ така мисля без разбирасе да ангажирам никого с моето мнение
-
Че на всички ни е трудно е факт. Мъже жени това е само етикет.
Не ми се иска да е така. Търся причини и реципрочно начини да се коригирам нещата, които ми пречат.
Да мъжете не са това, което днес очакват да бъдат доста жени. Не са това, което са били преди 30 години. Лесно е кажеш, че един мъж не се справя. Понякога.
Но преди да го нарежеш на салата е хубаво да разбереш въобще може ли да се справи.
Очакванията към мъжете са очакванията, които жените са научили, че трябва да имат от... миналото.
А то е доста различно от настоящето.
Опитваме се да мерим един нов свят, днешния свят с един стар аршин.
Света се променя с огромна скорост. Със скорост, която е по-бърза от повечето от нас. Ролята на мъжа и жената няма нищо общо с тази от преди 30 години. А какво да кажем за 60.
Според мен основния проблем, е че ние сме обградени и пълни със стари догми и ни е много трудно да се адаптираме към настъпилите промени. Драпаме към миналото, често се закотвяме там, защото явно това ни дава някаква сигурност. Защото е извесност.
А хората се ужасяват от неизвестното. И сега това, което ни се случва е непознато, различно, неизвестно. И това ни плаши.
Така, че ако успеем да се поразделим с нещата, които знаем, че трябва да се случват в живота ни от миналия опит на нашите семейства мисля, че ще ни е по-лесно да погледнем на сегашния различен свят с доста по необремени очи. И може би да го разберем по-добре. -
Мама ме учила да не се правя, че мога със всичко да се справя. Остави на Мъжът да се погрижи!
Около мен все моряшки семейства. За 25 годишен стаж им се събират по 7 години брачно съжителство. На тези жени им налага сами да се справят със всичко по принуда. И като се върне половинката, да му върнеш топките. Ама тъй да го направиш, че да не усети. Трудна работа е, знам го от опит!
Не искам да съм силна, нека съм просто жена! -
Не е в това проблема - щом мъжете не са силни, ще ни се наложи на жените да бъдем силни. Ами ако откажем да бъдем силни?
Хайде да видим какво ще стане тогава.
Въпросът е дали разбираме същността на мъжете, както и дали те разбират нашата същност.
А така да искаме нещо, което е само в представите ни и в мечтите ни... не можеш да вземеш нещо, което не съществува.
А за да не същесвтвува си има причина.
Забравяме смисъла на живота... и се юрваме да бъдем силни и мъжки момичета... да се докопаме непременно до многото пари, кариерата, обществения живот... и то без никакви разумни граници... Важното е, че ние, жените искаме, мъжете не могат да го направят, защото условията им за реализация са се променили драстично, тогава ние си казваме "Егати смотаняка" и се юрваме да го правим сами... но!!! забележете - използвайки отново мъжете. И кво след това - имамe кyп излшни неща, изхвърляме и храна, и дрехи, и мебели... и кой знае колко други неща... и си купуваме същите... и после пак ги изхвърляме... и пак купуваме...
А причината е в многото пари, с които хитреците пълнят банките и забравят да живеят... съществуват духовно мъртви...
Ако има поне няколко процента жени, които да мислят трезво и да не търсят "Героя", който може всичко и е всичко, за което мечтаят, може би нещата имат шанс да се оправят... А след като се утвърждава такъв модел за мъжа, защо пък и той да няма изисквания към жената. Само че жената го може винаги, защото е актуална с изначалната си роля да ражда живот и това няма да отпадне никога... макар, че вече се правят опити и мъже да износват деца... колко жалко... какво друго им остава, щом изцяло отхвърлени като загубеняци, нямат чувството, че са необходими...
А с какво толкова се бори жената?
С това, което е наложено в обществото.
А обществото сме всички.
Само че парите налагат всичко - и морал, и закони, и беззаконие...
А прехвърлят топката на жени и мъже, като крайният резултат от мача е предварително известен... хляб и зрелища... -
Моята гледна точка е тук:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=157989
Ако мъжете са слаби се налага жените да станат силни
-
Хм...
Много актуална тема, но актуална само за тези, които наистина търсят причините за следствията.
Аз съм напълно съгласна с Росен.
До неотдавна си мислех, че мъжът е силният пол. Да, ама не, оказа се, че не бил. Силният пол е жената, на нея Бог й е дал повече възможности за справяне в живота. Естествено е, нали трябва да опази живота в себе си и след това...
В мъжа е заложено да се грижи за оцеляването (храна, врагове, топло...)и това той е правил хилядолетия. Това е неговата същност, функция и роля в живота. Да създаде един защитен свят за живеене, който жената да превърне в дом.
Жената - тя има основната функция да опазва живота, да ражда, да създава уют, красота, да топли.
В днешните общества нещата са се променили - развитието на науката и техниката е направило излишна (на пръв поглед) функцията на мъжа, но не и на жената - тя продължава да ражда и да прави всичко онова, което е правила хилядолетия. Мъжът, обаче, не вижда своята роля... обществото няма нужда от това, което той е правил хилядолетия... защото машините го правят...
На пръв поглед изглежда, че еманципацията е "виновна" за това... но това не е така. Мъжете са забравили истинската същност на онова "създаване" на "защитения" свят за семейството. Постепенно тази загриженост и обич се е превърнала в показно надмощие на физическа сила... мъжете са създавали нравите през вековете... мъжете са управлявали света... и са се отдалечили от основната си функция в стремежа си да са винаги на върха... нещо повече - в един момент се оказва, че са се изкачили над върха и "висят"...
Очакванията на жените от мъжете и обратното са се променили до такава степен, че положението вече е извън контрол. Промиването на мозъци е тотално. Но ако страдат и мъже, и жени, то е само защото всички сме забравили за истинската роля, дадена ни от Бог и разпознавана от живота като "био"... Усвояваме се взаимно крайно неефективно. Защото в отношенията ни вече има много "Е"-та...
Защо витамините се усвояват на 100% от организма, когато са отчиста естествена храна? А тези от аптеките само ДО около 40%... Защото организмът=животът ги разпознава като свои, изначални, абсолютно съвместими.
Е, същото е и с отношенията мъже-жени.
Аз виждам ролята на мъжа сега, в този бързащ за никъде свят в това - да създаде и съхрани за семейството си онзи защитен духовен свят, да даде сила с нежността си и увереност с уважението си към жената и по този начин да помогне на жената да бъде себе си и да изпълнява своята изначална роля. И да оцени дадената й възможност за това от мъжа до нея... и с нея.
Ролите трябва да се съвместят с оказалите се крайно негативни резултати от препускането в материалното. Това съвместяване е трудно, вече е много трудно... и затова и мъже, и жени бягат от себе си... защото не са уверени... не знаят какво да правят със себе си... объркани са. И - хоп, конфликтни ситуации... и живот
Но Бог си знае, Той ще си подреди пак нещата -
Едва ли ще намине някоя съгласна тук Че мъжожените се навъдиха е факт, но това е резултат от прекаленото изнежване на мъжете.
"Какво ли се случва с мъж, който види, че има по-малка пишка и от жена?"
И какво от това? Голям страх, голямо нещо. Цялата сила и самочувствие на мъжа в гащите ли се крие? Ми нека се докажат по друг начин. Да, ама не :P
Ще бъде интересно, ако се включи и някой мъж, не че очаквам уравновесяване на везната, но... все пак.
Ей, голям си мозъкоразбърквач, десет пъти почвах, писах, трих... -
Ирен поклон
Не целя война. Просто исках да покажа още една може би рядка гледна точка
Но и да не сте съгласни, ако се замислите ми стига.
Айде дайде друга гледна точка. Че ми е трудно да огледам целия хоризонт от моята камбанария -
По темата може да се поговори, може и да се поспори. Може, разбира се да се заформи престрелка – мъже срещу жени... Не си падам обаче по тях. Не обичам да деля хората на жени и мъже. Всеки има у себе си мъжко и женско начало и на „ти”със себе си, когато те са добре хармонизирани. Мисля, че мъж със самочувствие не си мери пишката с другите мъже, нито жени, защото той знае, че такава каквато има е перфектната за някого.
Таааа....чудя се, какво ли ще стане, ако видя мъж с по-големи цици от моите? На първо четене отговорът ми беше – искрено ще го съжаля, нооооооо... като помислих малко по темата реших, че ако той се гордее с тях – ще го поздравя от сърце! -
Не съм съгласна ... Има доста повече гледни точки.
-
колко удобно. за мъжете.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
