Накрая осъзнах в какъв свят живея - в свят на насилие и жестокост. Когато човешкият живот се сведе до инстинкт за оцеляване, за никаква духовност не можем и да мислим, за никаква красота и идеали.
И ако някой реши да ми доказва, че виждам насилие и жестокост, защото те били в мен, ще му заявя, че със сладникав живот духовност и прозрения не се постигат. Лесно е да се дават съвети от позицията на уредения живот. Трудно е да опазиш човещината си обаче, когато си принуден не само да оцеляваш, но и да търпиш неразбиране и обиди от всеки срещнат.
Законът за причините и последствията?! Това време е времето, което сами си създадохме. Как? С безразлично подминаване на всички симптоми на дехуманизация, на пошлост, която междувременно се превърна в заместител на идеала.
Никой, който остава безучастен и днес, виждайки какво се случва, не може да бъде авторитет за мен. Ние не можем да осъждаме егоизма, да прокламираме алтруизъм или духовност, ако подкрепяме същия този егоизъм, вдигайки рамене и оп ...